Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
— Кажи ми, приятелю, как мога да стигна до Храма на Недра?
— Ей там е, от южната страна на императорския палат — отвърна той. — Тръгни надолу по тази улица и в края й свърни наляво.
После ме огледа с присвити очи.
— Ще ти трябват пари, за да влезеш вътре — уточни той.
— Така ли?
— Такъв е новият закон. Първо плащаш на жреца на входа, за да влезеш, а после плащаш на друг жрец, за да те допусне до олтара.
— Странно хрумване.
— Това тук е Тол Хонет, друже. Нищо в този град не е безплатно, а жреците са не по-малко алчни от кой да е друг.
— Мисля, че ще успея да им предложа нещо, което ще оценят повече от парите.
— На твое място не бих разчитал особено на това. Успех все пак.
— Мисля, че си изпуснал нещо там, приятелю — казах му аз, сочейки към едрата толнедранска медна монета, в която току-що бях превърнал едно от камъчетата край краката му. Все пак човекът се беше отнесъл съвсем учтиво с мен, нали така?
Той сграбчи мълниеносно монетата, която най-вероятно се равняваше на неколкодневната му надница, и се огледа подозрително наоколо.
— Да ти спори работата — пожелах му аз и тръгнах по улицата, която ми бе посочил.
Храмът на Недра приличаше по-скоро на палат — импозантна мраморна постройка, хладна и неприветлива като мавзолей. Простите хорица се молеха отвън, в направени специално за целта ниши в стената. Вътрешността на храма очевидно беше запазена за онези, които можеха да си платят.
— Искам да говоря с Първосвещеника — казах аз на отчето, което охраняваше парадния вход.
— Абсолютно изключено. Как въобще ти хрумна да молиш за нещо подобно?
— Не съм те молил, заповядвам ти. Сега бягай да го извикаш или просто ми се махни от пътя, за да го намеря сам.
— Върви си по пътя, старче.
— Нещо не ни спори приказката с теб, друже. Я да опитаме още веднъж. Казвам се Белгарат и съм дошъл, за да се видя с Първосвещеника.
— Белгарат ли? — ухили се подигравателно той. — Няма такъв човек. Върви си!
Пренесох го на около петстотин метра от храма и влязох вътре. Определено трябваше да си поговоря с Първосвещеника по повод нововъведението да се плаща за достъп в храма. Дори Недра не би одобрил нещо подобно. Храмът беше претъпкан с жреци, до един зажаднели за парите на богомолците. Реших да ликвидирам дребните заяждания в зародиш, като просто си сътворих ореол, който дори килнах хашлашки леко встрани. Не знам дали толнедранската теология включва календар с дни на светци, но моят малък трик определено привлече вниманието на жреците, както и желанието да ми съдействат от все сърце. И всичко това абсолютно безплатно.
Първосвещеникът, дебелак на име Артон, се беше нагиздил с обсипана с диаманти роба. Той огледа за миг ореола ми, след което ме поздрави с пресилен ентусиазъм. Аз се представих и името ми очевидно доста го изнерви. Наистина, това, че не играе по правилата, съвсем не беше моя работа, но аз пък не виждах причина да му обяснявам как стоят нещата в действителност.
— Чухме за твоите приключения в Малория, Свети Белгарат — изгука ми той. — Ти наистина ли уби Торак?
— Някой ти е размътил главата с глупости, Артон — отвърнах му. — Не съм аз онзи, комуто е отредено да го стори. Ние просто отидохме там, за да си възвърнем откраднатата Сфера.
— О — гласът му прозвуча разочаровано. — И на какво дължим честта, о, Древни?
Свих рамене.
— Посещение на добра воля. Минавах оттук и реших да ви навестя. Недра да се е свързвал с някого?
— Нашият Бог напусна земята, Белгарат — напомни ми той.
— Всички Богове я напуснаха, Артон. Но те си имат свой начин да поддържат връзка с нас. Белар говори на Рива в съня му, а на мен по същия начин ми се яви Алдур преди около два месеца. Внимавай със сънищата си. Те може да се окажат изключително важни.
— И аз имах един странен сън преди почти половин година — припомни си той. — Стори ми се, че Недра ми говори.
— И какво ти каза?
— Не мога да си спомня точно. Но мисля, че ставаше въпрос за пари.
— Нещата винаги опират до парите. — Замислих се за миг. — Ето, този ваш нов „закон“, да речем. Не мисля, че Недра би одобрил да се вземат пари от богомолците в храмовете му. Той е Бог на всички толнедранци, а не само на тези, които могат да си позволят входната такса.
По лицето му премина тревога.
— Но… — опита се да се възпротиви първожрецът.
— Виждал съм някои от съществата, които живеят в ада, Артон — прекъснах го безкомпромисно аз. — Не дай Боже да ти се наложи да ги видиш и ти. Но това зависи само от теб. Та как вървят нещата в Толнедра?
— О, не много добре, Белгарат. — Каза го доста неуверено и аз почти надуших онова, което се опитваше да скрие от мен.