Белгарат — магьосникът

— Да знаеш, че си се превърнал в легенда в Камаар — продължи той, все още доста ядосан. — Не са виждали някой, който да се задържи толкова дълго пиян като теб.

— Сложих край на пиенето.

— Сигурно. Забелязах обаче, че бързичко си му намерил други заместители. Отвращаваш ме. Само от вида ти ми се гади.

— Не ме гледай тогава.

— Налага ми се. Идеята не беше моя. Мен ако питаш, можеш спокойно да си вържеш някой по-тежичък камък на шията и да скочиш в близкия гьол. Дойдох да те търся, защото бях принуден да го сторя. Изпратиха ме.

— Предай извиненията ми на Алдур. Кажи му, че съм се пенсионирал.

— Не думай! Ти не можеш да се пенсионираш, плужек такъв. Приел си съдбата си доброволно и сега няма как да се откажеш заради едното самосъжаление.

— Върви си, Белдин.

— О, не, Белгарат. Нашият Учител ме изпрати да те върна обратно в Долината и аз ще му се подчиня, дори ти да не искаш да го сториш. Можем да го направим по лесния начин, а можем и по трудния. Зависи изцяло от теб. Ще се прибереш ли с добро, непокътнат, или да те върна обратно на парченца?

— Това последното може да ти отнеме известно време, братко мой.

— Не мисля. Ако се съди по детските номерца, които си правил по пътя дотук, от уменията ти не е останало дори колкото да изгасиш свещ. Сега престани да хленчиш като стара мома и тръгвай с мен обратно към Долината, където ти е мястото.

Той се изправи.

— Не. — Аз също се изправих.

— Ти си отвратителен, Белгарат. Да не мислиш, че последните дванайсет години, прекарани в пиянство и разврат, са променили нещо? Поледра все още е мъртва, твоите дъщери все още са в Долината, а ти все още си имаш своите задължения.

— Прехвърлям ги на теб, братко. Наслаждавай им се на воля.

— Тогава май ще е по-добре да започваме.

— Какво да започваме?

— Да се бием. — И без да губи нито секунда, той ми заби един юмрук в корема.

Белдин е ужасно силен и неговият удар ме хвърли на пода, но преди това прелетях през цялата стая. Лежах на земята и се опитвах да поема отново въздух, когато той се приближи и ме срита в ребрата.

— Можем да продължим така цяла седмица — изръмжа Белдин и отново ме срита.

Принципите ми бяха сериозно пострадали през „времето, прекарано в пиянство и разврат“, както го бе нарекъл моят побратим, но не дотам, че да реша да играя нечестно срещу него. Докато ме нападаше само с удари и ритници, нямаше да използвам магия. Изправих се на крака и двамата се пердашихме известно време. Странно, но това ме накара да се почувствам по-добре. И което беше още по-странно, стори ми се, че Белдин знаеше това.

Накрая и двамата се проснахме на пода, изтощени до изнемога.

С огромно усилие Белдин все пак успя да се претърколи и да ме прасне още веднъж.

— Ти предаде нашия Учител! — изръмжа той и ме удари още веднъж. — Предаде Поледра!

Около едното ми око се образува лилав кръг.

— Предаде дъщерите си!