Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Добре. — Хари отново напълни чашата си. — Нека само да изпия едно последно питие и после ще се качим да видим какво може да направи за нас обслужването по стаите.
— Господин Уайт. Хари. Наистина ли мислите, че е разумно да се напиете преди полета? — Джесика Майкълсън нямаше деца, но бе усъвършенствала „майчинския“ тон.
Хари преиграваше, но, от друга страна, бе направил всичко, което се искаше от него, а в замяна не желаеше почти нищо, затова търпението му се изчерпи.
— Слушай, скъпа. През последните няколко седмици преживях истински ад и успях да се спася без ваша помощ. Всъщност оцелях осемдесет години без ваша помощ и съм бил в по-лоши бъркотии от тази. Спомни си Втората световна война от учебниците по история. Разделът обикновено завършва със снимка на атомна бомба, Оценявам загрижеността ви и дори съм трогнат, но закъсняхте с няколко седмици. Обещах на шефовете ти, че ще мълча за случилото се, когато се върна в Щатите. Но ако кажеш още една дума, Господ да ми е на помощ, ще разкажа историята си на първия срещнат журналист и да става каквото ще. Всички говорят, че Близкият изток е буре с барут. Е, аз прекарах няколко седмици с копелетата, които направиха фитила и стоят над него със запалена клечка кибрит.
Джесика омекна. Не очакваше подобен изблик от стареца.
— Ще се кача горе в стаята с теб — продължи Хари — и ще позволя да ме предадете на ФБР, а когато се върна във Вашингтон, ще разреша и на момчетата на Дик Хена отново да ме разпитат. Но ако мислиш, че ще бъда трезвен през тези няколко часа, тогава трябва да научиш много неща за мен, Майкълсън. Ще изпълня патриотичния си дълг, но в момента разполагам с времето си.
Хари се надигна от високото столче и погледна Дани.
— Тя ще плати сметката ми. Погрижи се да ти даде тлъст бакшиш.
МАНАСТИР „ДЕБРЕ АМЛАК“
Мърсър разпозна звука на автомат част от секундата по-бързо от Селоме. Беше го чувал много пъти. Пусна вързопа със завивките и подаде глава от пещерата. Шумът се бе разнесъл от скалата над тях, близо до манастира, но Мърсър гледаше на нивото на земята, търсейки постове или разузнавачи. Пустинята беше неподвижна.
— Кой е? — прошепна Селоме.
Той не отговори. Не беше възможно агентите на Левин да са ги открили, затова стрелците несъмнено бяха свързани със суданците, които ги бяха проследили от Долината на мъртвите деца. Мърсър не искаше да мисли какво са сторили на Хабте, за да изтръгнат местонахождението им. Но идентифицирането на терористите нямаше да помогне. Откъм манастира отекнаха още изстрели.
Мърсър бързо обмисли възможностите и установи, че има само една. Не можеше да позволи монасите да платят за нетактичната му постъпка в светилището им. Присъствието му бе привлякло суданците и той трябваше да ги принуди да се махнат оттам. Ако не успееше, щеше да се предаде и да се размени срещу живота на монасите. А щом бъдеше заловен, със сигурност бунтовниците щяха да го закарат в мината. И тогава можеше да се надява, че ще избяга и ще заблуди израелците.
— Стой тук — заповяда Мърсър на Селоме със спокоен, но нетърпящ възражение тон, излезе от пещерата и зави наляво.
— Мърсър, пътеката за манастира е в обратната посока.
— Знам, но ние дойдохме от юг и там хвърлих раницата си. Ей-сега ще се върна.
Той се движеше бавно и целенасочено по неравната повърхност на скалата. Дрехите му в цвят каки се сливаха с пясъчника. Предполагаше, че ще извърви най-малко шестстотин метра, но видя, че раницата е само на триста метра. Мърсър се замисли за последния напън, преди да се строполи в пещерата, носейки на гръб Селоме. Бе успял единствено благодарение на волята си, защото силите го бяха напуснали и съзнанието му беше замъглено. Но само триста метра? Той беше убеден, че е носил Селоме по-дълго. Това кратко разстояние му бе отнело час на усилия, граничещи с агония, вероятно най-трудният час в живота му, и Мърсър осъзна, че ако пещерата беше няколко метра по-нататък, щяха да умрат сгушени до скалата.
Лунната светлина беше достатъчно силна и той разгледа всичко в раницата. Повечето неща бяха безполезни в случая, но там беше пистолетът на Селоме, зареден с нов пълнител. Мърсър грабна раницата и хукна обратно към пещерата, търсейки проблясък от светлина, отразена в оръжие, или обърнато нагоре лице в равнината. Селоме го чакаше на входа на пещерата.
— Как я намери толкова бързо?
— Оказа се, че не съм суперменът, за какъвто се мислех. Раницата беше само на триста метра оттук. — Той започна да прехвърля разни неща от раницата в джобовете си. — Отивам в манастира. Ако успея да привлека вниманието на терористите върху себе си, ще се предам.