Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
— Ето що, госпожо, не се опитвай да се измъкваш от случилото се. Аз не съм играчка само за една нощ. Да не би сериозно да мислиш, че можеш просто да ме използваш и да ме захвърлиш?
Тя неловко се усмихна и се измъкна от прегръдката му. Внезапно се почувства неудобно от физическата близост с него. Дали бе наистина искрен. Малко ли бяха другите мъже, които се бяха клели във вечна любов, а сетне се бяха измъкнали от леглото и и изчезнали в нощта? Ами бившият и съпруг? Скот и се бе клел във вечна любов и вярност, а ето какво се получи. Тя постави ръка на корема си, като си спомни и болката, и загубата.
Отдалечи се от Бен, като се опита да не обръща внимание на обидата в очите му.
— Трябва да решим какво ще правим — каза. — В случай че не бъдем убедителни. Майкълсън все още има раница, пълна с оръжия. Би трябвало…
Пред входа на пещерата настъпи оживление и след малко Хари си проби път сред пазачите и дойде при тях. Зад него куцукаше Майкълсън, като използваше едно от счупените копия като патерица. Ашли тайно почувства облекчение от идването им. Зарадва се, че се появиха хора, които прекъснаха интимния разговор.
— Хари, успя ли да научиш нещо? — попита го тя. В отговор той кимна утвърдително.
— Цяла нощ бях буден и се опитвах да измъкна информация от местните клюкари. Тук също си произвеждат пиячка, като използват за целта един мъх. Има вкуса на топла паста за зъби. И все пак махмурлукът си е махмурлук.
— Говори по същество — обади се мрачно Бен. — Не разполагаме с много време.
Ашли го погледна изненадано. Бен нямаше навика да прекъсва хората така грубо.
Хари примигна няколко пъти, преди да заговори. Може би бе уморен, а може би наистина страдаше от махмурлук.
— Както и да е, това питие развърза някои и други езици. Изглежда, че почти всички са убедени, че вие избивате една тяхна скъпоценна гъба.
— Това ни е известно — каза Ашли.
— Как, по дяволите, научихте… — отвърна той удивено.
— За това ще говорим после. Кажи ни по-добре какво чу за днешното заседание на съвета. Ще ни бъде ли дадена възможност да се защитим?
— Слуховете са, че ще ви защищава Моамба. Макар и да е стар, мнозина предпочитат да не се карат с него. Така че нищо чудно да разполагаме с възможност да ги разубедим.
— Все пак нуждаем се от резервен план — каза Ашли и погледна към Майкълсън. Забеляза, че той все още имаше пистолет в кобура си. — Как сме с въоръжението?
Той се потупа по кобура.
— Разполагаме с това, с един Калашников 47, десантен вариант, и със сгъваемата ми пушка, която е в стаята на Хари.
— Какви са шансовете да се измъкнем оттук със стрелба?
— Не бих заложил и пукнат цент за тях. Залата, където заседава съветът, се намира дълбоко в скалата. Съмнявам се да е по силите ни да успеем да се измъкнем оттам. А дори и да успеем, ще ни предстои да открием обратния път.
— Значи, по-добре ще е да се стараем да бъдем убедителни — намръщи се Ашли.
Някъде далеч от тях започнаха отново да бият барабани. Пазачите до входа се оживиха. Един от тях излая някаква заповед.
— Време е за шоуто — каза Хари.
Първото нещо, което направи впечатление на Ашли в пещерата на съвета, бе подът. Скалата бе полирана гладко, като огледало, и изглеждаше хлъзгава, сякаш беше от черен лед. В центъра на помещението имаше малък отвор. Каменни стълбове, също полирани така гладко, бяха разположени в кръг. Стълбовете бяха изкусно украсени с въжета, направени от гъби, светещи със зелена и червена светлина. Други подобни фосфоресциращи въжета украсяваха стените.
Около отвора в центъра на помещението бяха разположени осем големи възглавници с различни цветове. Ашли огледа отвора с любопитство. Бе единствената част от помещението, грубо издълбана в скалата и лишена от всякакво полиране. Разумът и, макар и изпълнен със страхове за Джейсън, за самата нея и за Бен, продължаваше да е на антрополог. Вълнуваше се от многото тайни, свързани с тези хора. Какво бе културното значение на тези отвори? Имаше ги в почти всички скални жилища, които бе разгледала, включително и в базата Алфа. Първоначално бе решила, че са обикновени огнища, но след като се запозна с живота на обитателите, на пещерите, отхвърли това предположение. Все още не бе видяла нито едно запалено огнище. При толкова много минерални извори с гореща вода, топлина от вулканичен произход и недостиг на дървета тя не виждаше културна необходимост от толкова много огнища. Какво, по дяволите, представляваха отворите в такъв случай?
Ръката на един от пазачите докосна гърба и. Тя влезе в пещерата.
— Ние май сме първите посетители — каза Бен.