Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Май не съм го чувал. Какво те води в Мисисипи?

— Уча в университета Оул Мис.

— В Оул Мис ли? Какъв вятър те довя тук?

— Майка ми е от Натчиз. Била е една малка сладурана, когато е завършила Оул Мис и се преместила в Ню Йорк, а там се запознала с баща ми.

— И аз съм женен за една малка сладурана от Оул Мис.

— Там ги подбират само специални.

— Кафе?

— Не, благодаря.

— Добре, щом като вече се запознахме, какво те води в Клантън?

— Карл Лий Хейли.

— Не съм изненадан.

— Ще се дипломирам през декември, а това лято ще си убивам времето в Оксфорд. Трябва да се явявам на наказателнопроцесуален кодекс при Гътри и ми е страшно скучно.

— При шантавия Джордж Гътри?

— Още е шантав.

— Скъса ме по конституционно в първи курс.

— Както и да е, бих искала да ти помогна за делото.

Джейк се усмихна, седна на тежкия въртящ се стол на Етъл и огледа изпитателно гостенката. Черното й памучно поло бе изтъркано — последна дума на модата, и безукорно огладено. Очертанията и едва доловимите сенки разкривяваха изящната линия на бюста, както и липсата на сутиен. Гъстата вълниста коса се стелеше по раменете.

— Какво те кара да мислиш, че имам нужда от помощ?

— Знам, че работиш сам и нямаш помощник.

— Откъде знаеш всичко?

— От „Нюзуик“.

— А, да. Чудесна статия. Снимката беше хубава, нали?

— Изглеждаше малко вдървен на нея, но беше добра. В действителност те бива повече.

— Какви препоръки носиш?

— Гениалността е типична за нашето семейство. Завърших колежа в Бостън със summa cum laude и съм втора по успех в университета. Миналото лято бях три месеца на стаж в Лигата за защита на затворниците от Юга в Бирмингам и участвах като помощник в няколко процеса за убийство. Присъствах на смъртната присъда върху електрическия стол на Елмър Уейн Дос във Флорида и на смъртоносната инжекция на Уили Рей Аш в Тексас. През свободното си време в Оул Мис подготвям материали за адвокати от Американския съюз за граждански свободи и работя върху две обжалвания на смъртни присъди за адвокатската кантора в Спартанбърг, Южна Каролина. Отраснах в правната фирма на баща си и станах специалист по юридически разследвания, преди да се науча да карам кола. Наблюдавала съм го как защитава убийци, изнасилвани, виновни за злоупотреби, изнудвани, терористи, прелъстители на деца, детеубийци и деца, убили родителите си. Когато бях в гимназията, работех по четирийсет часа седмично във фирмата му и по петдесет, когато бях в колежа. Той има осемнайсет адвокати, до един много умни и много талантливи. Страхотна школа, а аз изкарах там четиринайсет години. Сега съм на двайсет и пет и когато се дипломирам, искам да се занимавам с криминални дела като баща си, да направя страхотна кариера и да ликвидирам смъртното наказание.