Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Добър ден, татко — промърмори Бо и потисна прозявката си, докато минаваше през отворената врата на кабинета си.
Веждите на Брандън се повдигнаха в остро учудване, когато се обърна към сина си и видя, че той е само наполовина облечен.
— Късничко е да ставаш сега от сън, синко. Болен ли си?
— Не — поклати глава Бо. — Просто исках да се наспя. Снощи будувах до сутринта.
Макар да не беше твърде горд от този факт, Брандън знаеше също, че синът му следваше собствените му стъпки, и съвсем не си представяше, че е въздържател относно алкохола и жените. Изглеждаше разумно да се предположи, че първородният му е бил твърде зает да задоволява тези свои нужди през изминалата нощ,.
Филип влезе със сребърна табла със сервиза за кафе и, след като наля на мъжете по чаша, излезе.
Брандън изпи своята бързо и се изкашля. Не знаеше точно откъде да започне. Спря се на по-директен подход.
— Професор Кендал дойде да ме види днес.
— Ами? — Веждите на Бо се събраха слисано. — Какво искаше от теб?
— Да поговорим, главно за теб. Когато дойде да оставиш картината на Сарина, не спомена, че си се оженил за нея. Защо?
Бо отпи още една глътка от топлата напитка, преди да вдигне голите си рамене.
— Не исках мама да има излишни надежди, след като предстоеше разтрогване.
Брандън бе обяснил на съпругата си положението, поне доколкото му го изясни Стърлинг от своя гледна точка. Що се отнася до Хедър, за нея проблемът около Бо бе само един: прекарваше твърде много време далеч от Чарлстън. Иначе просто не можеше да сгреши, поне не в нейните очи. Тя бе сигурна, че той ще постъпи правилно спрямо Сарина, но Стърлинг бе настоял Брандън да поговори със сина си, защото нито един джентълмен не би се осмелил да иска разтрогване, след като е консумирал брака си.
— Майка ти винаги е имала добро мнение за Сарина. Всъщност, ще й хареса много, ако задържиш това момиче за своя съпруга.
— Искаш да кажеш, че си обсъдил всичко е нея? — попита Бо удивен. Знаеше добре какви изводи би могла да си направи майка му, след като добрият професор бе отишъл и бе изприказвал всичко за очакваното анулиране.
Въпреки напрежението, което чувстваше в този момент, Брандън успя да се засмее.
— Съжалявам, ако това те стряска, Бо, но трябва да си разбрал досега, че има много малко неща, за които с майка ти не говорим.
Бо отдавна знаеше, че родителите му са много близки. Обичаха се толкова силно, че с годините бе започнал да вярва в невъзможността сам да завърже подобна връзка. Ала откак Сарина бе влязла отново в живота му, мнението му се промени. Осъзнаваше също, че родителите му имаха навика да обсъждат въпроси, свързани със семейството. При това положение обаче му се струваше, че баща му трябваше да се посъветва първо е него и тогава да тревожи майка му.
Брандън изгледа сина си, преди да каже внимателно:
— Мисля, че ти и сестрите ти сте наясно, че майка ти и аз сме много привързани един към друг, но това не е било винаги така.
Мина време, преди Бо да осъзнае думите на баща си и да усети леко бодване в сетивата си. Докато живееше у дома си, дочуваше някакви далечни намеци за нещо, което се бе случило в самото начало на брака на родителите му, а може би даже и преди. Чичо Джеф изглежда обичаше да дразни брат си със случилото се тогава, но никой не си бе правил труда да обясни на потомството на този съюз и колчем Бо попиташе за какво става въпрос, му казваха, че някой ден баща му ще му разкаже. Чувстваше, че този ден е дошъл.
— Какво стана всъщност? — попита Бо предпазливо, като вече не бе сигурен, че иска да знае. Отмести чашата с кафето настрани и посвети на баща си цялото си внимание.
Брандън отстъпи, застана до прозореца и отново погледна дъжда, който шибаше стъклата. Въздъхна и най-накрая се обърна към сина си.
— В един момент бях принуден да постъпя джентълменски с майка ти и в резултат моята собствена неукротима гордост причини сериозен конфликт помежду ни. Хедър очевидно се страхуваше от мен, а моето упорство и гняв бяха причина за голяма част от този страх.
Бо се втренчи в баща си, като не вярваше на ушите си.
— Искаш да кажеш, че мама е била бременна с мен, преди двамата да се ожените?
Даже след толкова много време Брандън все още се изчервяваше и натъжаваше при мисълта за това, което бе причинил на младото момиче, доведено на кораба му.
— Да.
През целия си живот Бо никога не бе изпитвал по-голям шок. Знаеше, че родителите му са човешки същества. Даже сега можеха да бъдат изненадани по време на интимна прегръдка или страстна целувка, но изглеждаха толкова почтени и представителни, че той бе потресен как преди време двамата са прекрачили приетите граници на морала.