Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Патрулният кораб продължаваше да се носи бързо напред сред бели пръски, порейки огромните вълни. Но по дяволите, ако размишляваше прекалено дълго, щеше да му се наложи да се справя и с петимата едновременно. Трябваше да се справи първо с тези двамата, да грабне радиото и да потърси помощ.
Гейб се обърна светкавично, сграбчи дулото на автомата и го насочи право към Лъвит. Родригес инстинктивно натисна спусъка и обсипа каютата с деветмилиметрови куршуми. С трясък се сринаха стъкла. Лъвит се сви и стисна ръката си над лакътя, където беше улучен. Изръмжа и се хвърли срещу Гейб, който бе блъснал Родригес достатъчно силно, за да го залепи на отсрещната стена.
Лъвит се стовари върху Гейб и двамата с трясък паднаха върху дигиталните показания на уредите. Лъвит успя да обхване с ръка врата на Гейб. Той изтегли Гейб нагоре, като се мъчеше да измъкне собственото си оръжие. В това кратко затишие Гейб успя да изнесе крака си напред, улучи корабния дросел и го ритна силно. Корабът рязко увеличи скорост, командирът загуби равновесие и залитна назад, дърпайки Гейб със себе си. Двамата заедно се удариха в задната стена и се чу хрущене.
Мъртвата хватка около врата на Гейб изведнъж се разхлаби. Той се освободи навреме, за да види как Лъвит се свлече от седящо положение. Беше се ударил в телефонния ключов номератор, който стърчеше от стената, и ударът бе достатъчно силен, за да изгуби съзнание. Гейб грабна деветмилиметровия пистолет от омекналите му пръсти.
Родригес се беше съвзел и се целеше в него. В момента, в който в дулото блесна огън, Гейб падна и се търкулна, като едновременно отвърна на огъня. Чу се тъп звук и куршумът прониза гърдите на Родригес. Автоматът му изтрака на пода и на лицето му се появи стъписано изражение.
Гейб се наведе и сграбчи автомата.
— Ти си абсолютна гадина — осведоми го той.
Като затъкна по-малкото оръжие в колана си, той прескочи Лъвит, който все още лежеше в безсъзнание, и заключи вратите на кабината на лоцмана отвътре, с което поне за момента другите мъже оставаха отвън. Вдигна радиотелефона и отчете координатите си.
— Обажда се АК „Нор’ийстър“, ПК 5. Мейдей8. Чувате ли ме?
— Чуваме те, „Нор’ийстър“. За какво искате помощ? Като си отваряше очите на четири за някакъв знак от тримата останали ренегати, Гейб описа положението възможно най-добре.
— Имаме двама обезоръжени — добави той — и трима противници на борда на кораба. Наш човек в лоцманската кабина, притиснат до стената. Край.
— Какви са координатите ти, „Нор’ийстър“?
Гейб бързо им даде необходимата информация. Една сянка се мярна до вратата и той се шмугна под контролното табло, като взе и радиотелефона със себе си. Беше само въпрос на време престъпниците да разбият с един изстрел вратата и да го спипат. Като се имаше предвид подготовката им, веднага щяха да успеят да го надвият. По дяволите, той трябваше досега да се е измъкнал от тук и да е скочил зад борда. Океанът беше най-доброто място, където можеше да се скрие един тюлен.
— Повтарям — прошепна той, — тримата противници са добре обучени. Изпратете силите със специално предназначение да ги обезвредят.
Дум! Гейб се приготви за действие, но се оказа, че това е просто Родригес, който беше изгубил съзнание поради огнестрелната си рана и сега се просна по очи.
Гейб се измъкна от укритието си и го издърпа към себе си. Оставяйки червена ивица на пода, той сложи тялото на предателя пред себе си, за да го използва като щит. Усещайки лекото потръпване на пръстите си и като държеше под око и двете врати, той зачака неизбежното.
Хелън, помисли си той, когато зад квадратното стъкло на вратата изникна силуетът на един тангос, прости ми, че бях толкова сляп, та не предвидих случващото се сега. Ако умра днес тук, не тъгувай за мен, миличка. Не всеки получава втори шанс. Благодарен съм за възможността да те обичам така, както заслужаваш.
Двадесет и първа глава
Помощник-капитанът и отряд от четирима души откриха в сградата на „Специални операции“ само Джейсън Милър, седеше зад бюрото си и се взираше невиждащо в него. Когато Уести и Себастиан надникнаха през отворената врата, той едва-едва вдигна поглед.
— Къде е лейтенантът, помощник? — настоятелно попита Себастиан, без да си дава труд да говори с почтителен тон.
Милър впери в него безжизнените си очи и отвърна унило:
— Командирът го изведе с ПК.
Без да продума повече, той започна да изпразва съдържанието на бюрото си в кошчето за боклук.
8
Помогнете — международен сигнал за бедствие, по съзвучие с френската дума m’aider — Б.пр.