Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Арти вдигна присвити очи към нея.
— Получихме мейдей от един патрулен кораб — извика той, опитвайки се да надвие бръмченето на мотора.
Коленете на Хелън започнаха да треперят.
— Трябва да ни вземеш с теб — настоя тя.
— Не, госпожо. Не возя цивилни при такива ситуации.
— Престори се, че не си ни забелязал — рязко отвърна Хелън, като подтикваше Малъри и Лийла да скочат на борда.
Арти измърмори нещо за това, че ще изгуби нашивките си.
— Влезте в кабината и гледайте никой да не ви види — омекна той.
С чувството, че всичко това не може да е реално, Хелън се облегна на стената в убежището им, вкопчена в своите спътнички, когато Арти потегли. Малката лодка пореше вълните. Сирена изпищя над главите им; палубата се люшна рязко под краката им. Малъри имаше посърнал вид. Лийла стисна ръката на Хелън.
Хелън затвори очи, като се молеше цялото това бързане да не се окаже напразно. Как бе възможно мъж, стигнал до ранга командир, да предаде своите хора?
Отвори очи и точно отпред видя по-голям плавателен съд от техния. Подскачаше без посока сред бурните вълни. Потръпна от страх, когато видя над водата да се издига пушек. Дори от затворената кабина на полицейския плавателен съд можеше да усети миризмата на артилерийски огън. Погледна към Малъри, която търсеше да разпознае Гейб сред няколкото фигури на борда на ПК.
Някой от борда на по-големия кораб им махна, давайки им знак да се приближат.
— Това е Себастиан! — извика Лийла и в гласа й прозвучаха издайнически нотки.
Когато патрулните лодки се приближиха до корпуса, военните полицаи хвърлиха въжета и завързаха малките лодки за големия плавателен съд. Хелън позна Уести, който помагаше в единия край. Но къде беше Гейб?
Прекалено нетърпелива, за да чака, тя нареди на Лийла и Малъри да останат скрити и излезе от кабината. Дъждът почти бе спрял, само леко припръскваше, но сирените продължаваха да вият и мъже крещяха нещо, надвиквайки бученето на моторите. Военни полицаи се катериха на кораба по въжени стълби с дървени стъпала.
Хелън се вкопчи в парапета на патрулната лодка.
— Вини! — извика тя, като зърна за миг познатата тъмнокоса глава.
Мъжът се вгледа с присвити очи от борда на „Нор’ийстър“.
— Къде е Гейб?
Той като че ли се смути, като я видя.
— Добре е — извика в отговор. — Търсим изчезнал тангос. Гледай да не те забележат!
Изчезнал тангос. Това означаваше, че един от лошите не бе открит. Тя се обърна, за да бие отбой и да влезе в кабината, когато зърна как една фигура изникна от трюма в задната част. Мъжът изскочи в полезрението й като някакво кошмарно човече на пружина от кутийка. Носеше противотанкова пушка на рамото си.
— О, боже мой! — прошепна тя, премаляла от страх. Беше гледала достатъчно военни филми, за да знае какво би могло да причини оръжие с такива размери.
За неин ужас хладнокръвният убиец насочи оръжието към лоцманската кабина, където бе най-оживено.
Мили боже! Той смяташе да вдигне кораба във въздуха заедно с всички на борда, включително и себе си! Хелън удивено се дръпна назад и настъпи краката на Малъри, която се бе появила зад нея.
— Мамо! — възкликна Малъри.
Хелън не изчака някой на борда на ПК да забележи заплахата и да я отстранят. Измъкна пистолета на Гейб изпод блузата си и се прицели в масовия убиец. Никога през живота си не беше насочвала оръжие към човек. Но това беше друга работа. Ръцете й бяха невероятно твърди, когато натисна спусъка, мислейки си: „Само през трупа ми!“.
На борда на „Нор’ийстър“ Гейб се приближаваше към своята плячка. След като военните полицаи бяха пристигнали, той можеше да остави на тях да заловят тангоса. Той може да беше скочил зад борда като останалите, но Гейб от опит знаеше, че никога не бива да приема нещо за даденост. Със същия успех онзи можеше да подготвя офанзива в трюма на кораба.
Само за да се увери, Гейб тръгна дебнешком по тесния коридор покрай спалните помещения, душовете и офицерския стол. В края на коридора стигна до артилерийския склад. Дръпна вратата на херметическата камера и установи, че е била разбита отвътре. Съвпадение ли беше или не? Имаше само един друг начин човек да влезе или излезе от тази част на кораба — през един люк, който се отваряше на палубата горе.
Обзет от ужас, Гейб осъзна, че онзи може да е дошъл насам, за да се въоръжи. В помещението имаше смъртоносни оръжия. Ако е успял да се промъкне през люка на палубата, можеше да направи невероятни поразии.
Господи! Гейб се обърна и спринтира към изхода, крещейки предупреждения към всички, които биха могли да го чуят. Когато изскочи на палубата, бързо погледна към задната част на кораба. С ужас разбра, че е бил прав. Престъпникът се бе измъкнал от склада с противотанкова пушка АТ–4 на рамо. Целеше се точно в сърцето на кораба. Всеки миг Гейб щеше да види огнено кълбо да се носи към него и след това… нищо.