Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Ругаейки, Себастиан затвори телефона и набра номера на пейджъра на Вини. Телефонът му иззвъня, докато миеше зъбите си.
— Вини! — изрева той, очаквайки да чуе гласа на старшината.
— Не — обади се един колеблив женски глас.
Сърцето на Себастиан замря. Беше Лийла. По дяволите, тя се обаждаше в най-неподходящото време.
— Лийла — каза той, като се стараеше да не изстрелва светкавично думите, — съжалявам, но не мога да разговарям точно в момента. Можеш ли да отидеш с колата до дома на Хелън и да останеш там с нея и Малъри? От полицейското управление на Сандбридж са сложили охрана, но трябва да изтегля Вини от там и ще се чувствам по-спокоен, ако има кой да остане при Хелън.
Лийла веднага откликна на призива му да изпълни дълга си.
— Добре — съгласи се тя. — Нещо не е наред ли?
— Ситуацията е сложна. Не мога да ти обясня. Моля те, иди там колкото е възможно по-бързо. Ще ти се обадя по-късно — добави той, доволен от възможността да държи връзка е нея.
Като приключи разговора, Себастиан хвърли телефона на леглото и намъкна ботите си за рекордно кратко време.
Мобилният му телефон започна да звъни, когато запали мотора на своя „Форд Фалкон“ и потегли с бясна бързина.
— Опитах се да ти се обадя на домашния телефон, но линията беше заета — осведоми го Вини.
Колата на Себастиан направо летеше към задния вход, изпод гумите й изхвърчаше пясък. За щастие улиците бяха сравнително пусти в тази облачна утрин. Небето сякаш всеки миг щеше да се разтвори и да ливне дъжд.
— Родригес отиде ли с Ягуар? — рязко попита той.
— Да — отговори Вини. — Какво ново?
— Лъвит стои зад изчезналите оръжейни пратки — рязко зави, за да избегне една кофа за боклук, търкулната на пътя. — Искам да се свържеш с всички от нашия отряд. Кажи им, че трябва да се срещнем след десет минути в сградата на „Специални операции“. Лийла вече е на път, ще остане при Хелън и Малъри.
Макар да се подразбираше, че ще се изправят срещу собствения си командир — нарушение на Общия военен кодекс, Вини отговори твърдо и положително:
— Да, помощник-капитан. Трябва да ти кажа, че ми се обади психиатърът на Ягуар. Някой е подменил рецептата на Ягуар, така че той е вземал лекарства за блокиране на паметта. Психиатърът смята, че това е Лъвит. Командирът явно се притеснява, че Ягуар ще си спомни нещо.
Това потвърждение бе достатъчно за Себастиан.
— Разбрано — мрачно отвърна той. — Ще се видим след десет минути.
Себастиан остави телефона и съсредоточи цялото си внимание върху пътя. Точно в този момент заваля като из ведро, дъждът затрополи по предното стъкло и гледката пред него се разкриви, от стичащите се вадички, преди чистачките да заработят. Избоботи гръмотевица.
Себастиан ругаеше под нос егоцентризма и слепотата си, заради които не бе осъзнал, че злодеят е Лъвит. Бяха подозирали само Милър, но той беше прекалено безхарактерен, за да осъществи едно такова начинание.
Надяваше се, че Лъвит си няма и понятие всъщност колко малко остава да бъде разкрит. Може би в този момент той и лейтенантът водеха спокоен разговор, в който Ягуар обясняваше каква точно информация е изпратил на ФБР. После Лъвит щеше да го похвали за предаването на такава ценна информация и Ягуар щеше да излезе от там здрав и читав.
Но събитията отпреди два дни говореха, че командирът е отчаян. Той знаеше, че в неговата нелегална операция има едно потенциално слабо звено, наречено Гейбриъл Рено. Страхуваше, че лейтенантът си е спомнил повече неща, отколкото твърди.
Миналия път Лъвит бе изпратил своите ренегати да елиминират Ягуар. Този път щеше да иска сам да свърши тази работа.
След като дочу как Вини се обажда набързо на всички тюлени от отряда, Хелън разбра, че нещо много сериозно не е наред. Той се беше свързал с всички членове на първи отряд и бе поискал от тях да се явят в сградата на „Специални операции“. Ако беше казал само това, Хелън нямаше да се тревожи, че самият Гейб се намира в сградата на „Специални операции“. Онова, което я притесни, беше новината, че Лъвит е крадял оръжие в чужбина. Не й беше необходимо да е ракетен инженер, за да проумее, че именно той се бе опитвал да убие съпруга й през цялото време. Навярно Гейб миналата година се беше натъкнал на нещо, нещо, което би могло да доведе до разкриването на Лъвит и оттогава насам Лъвит се опитваше да вземе мерки, за да предотврати това.
В този момент Гейб беше сам с него… е, не съвсем сам. Родригес пазеше гърба му. Но той бе оставил пистолета си вкъщи, понеже знаеше, че ще трябва да мине през охраната на „Специални операции“ и не искаше да създаде неприятности на Себастиан, който му беше дал оръжието.