Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Мъжете мълчаха. Да, планът беше ясен. Това не беше най-оптималният вариант за поемане на командването, но в този момент едва ли имаха голям избор.
Лутър приближи хеликоптера и застана в позиция над ПК. Вятърът блъскаше хеликоптера и затрудняваше спускането на задната му част.
— Забелязаха ни! — извика той.
След секунди куршуми обсипаха „Оспрей“ от едната страна. Уести грабна един МР5, прицели се в самотната фигура на палубата и с един кратък откос я накара да изчезне.
— Давай, давай, давай! — извика помощник-капитанът.
Един по един, мъжете изчезваха надолу, спускайки се със свистене по въжето, увиснало над кърмата на „Нор’ийстър“. Уести им осигури прикритие, когато стрелецът се появи отново и започна да стреля по Вини, който се спусна втори.
— Сега си ти! — извика Себастиан, давайки знак, че ще прикрива Уести.
Докато главният помощник се спускаше, Себастиан размени няколко думи с пилота.
— Потегляй веднага щом се спусна — извика му той.
Лутър кимна утвърдително. Той знаеше не по-зле от помощник-капитана, че 225-милиметровата бордова картечница МК 38 на ПК може да направи на пух и прах хеликоптера.
След като произведе един последен изстрел към стрелеца на борда, Себастиан сграбчи въжето и се спусна заднешком от „Оспрей“. Полетя надолу, усещайки топлината от триенето през уплътнените си ръкавици. Спусна се по-бързо от останалите, защото имаше повече опит в тази работа, но и защото не искаше да мисли, че може да пристигнат прекалено късно.
Гейб чу свистенето на перките на хеликоптера и се ухили. Нямаше начин военната полиция да е реагирала толкова бързо. Той имаше достатъчно доверие в своите хора, за да предположи, че са те, идваха след него. Между тях винаги бе имало интуитивна връзка и те бяха разбрали, че е в беда. Дяволи!
Всъщност имаше нужда единствено да отклонят вниманието от него. Сенките на вратата изчезнаха, когато неговите евентуални убийци насочиха вниманието си към натрапниците.
Гейб се измъкна изпод тялото на Родригес. С оръжие в двете ръце, той отключи вратата на лоцманската кабина и надникна навън. Откъм мостика беше чисто. В същото време сред свистенето на хеликоптера дочу стрелба. Притиснал гръб към мостика, той бавно се промъкна към задната част на кораба.
Ухили се, щом видя как Уести се хвърля на земята, търкулва се и в същото време отвръща на огъня. Тюленът успя да залегне зад един въжен барабан, който едва прикриваше широките му рамене. Усмивката на Гейб угасна, когато той осъзна, че на неговите хора им липсва защитата, която мостикът осигурява на хората на Лъвит. Те бяха в неизгодно положение, бяха в опасност.
Чуваше как някой над него стреля около кърмовата част на кораба, заплашвайки живота на хората от отряда му. Гейб затъкна второто оръжие в колана си, за да освободи едната си ръка. Изкачи се по стълбата и надникна на втората палуба. Ченгето, което се беше опитало да го прегази, същото, което бе изчезнало от малката веранда на бюрото за информация, изпразваше пълнителя с невероятна скорост, докато се прикриваше зад защитния сандък на радиолокатора.
С мрачна усмивка, Гейб се прицели със своя Глок в дясната половина на задника му и стреля. На ти на теб, копеле. Онзи стреснато скочи, завъртя се и отвърна на огъня. Бам! Куршумът рикошира в палубата и едва не улучи Гейб в ухото.
Гейб стреля втори път и изби пистолета от ръката на противника си. Пистолетът отлетя и цопна в океана. Мъжът изръмжа отчаяно и се опита да премине в отстъпление, но Гейб отново стреля и този път го улучи в дясната буза. Човекът се срина, превръщайки се в гърчеща се от болка купчина.
Това е заради дъщеря ми, кучи сине.
Чувствайки се вече по-добре, Гейб се изкачи на втората палуба. Като огледа от птичи поглед кораба долу, той зърна друг противник, който куцукаше към парапета на палубата, оставяйки кървава следа след себе си. За негово удивление, онзи не забави ход. Прехвърли се бързо през парапета и скочи във водата. Явно му бяха дали нареждане да не се оставя да го заловят. Вини, който го беше улучил, зяпна от удивление.
Гейб рязко се обърна, чудейки се какво става с мъжа, когото току-що беше обезвредил. Палубата зад него беше пуста. Този човек също бе изчезнал, като бе използвал последните си капчици сила, за да се смъкне в океана, предпочитайки да се удави, вместо да отговаря за прегрешенията си.