Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Себастиан бе така слисан, че му трябваше малко време да придобие дар слово.
— За какво? — попита той, макар да се опасяваше, че знае много добре.
— Трафик на оръжие.
Невъзможно! Себастиан хвърли поглед към прозореца и застрашителния океан зад него. И все пак във факта имаше ужасяваща логика. Лъвит притежаваше вътрешна информация. Можеше да насрочи прихващането на оръжието така, че то да стане преди пристигането на отряда по график. Притежаваше необходимите връзки, за да наеме банда бивши тюлени да му свършат мръсната работа, също като онзи, когото Себастиан беше убил по-предишната вечер.
— Откъде знаете това? — натъртено попита той.
Тя бе казала на Ягуар, че всички файлове на Форестър са иззети, че са взели и твърдия диск на компютъра му.
— Бележникът на Ърни беше открит сред бъркотията. Някой от моите колеги трябва да го е пъхнал в пощенската ми кутия. Бележките му бяха шифровани, но аз успях да открия шифъра. От известно време Ърни е разследвал Лъвит. Смятам, че в бележника му има достатъчно доказателства Лъвит да бъде пратен в затвора.
На Себастиан му се зави свят. Това беше гореща информация за онзи вид предателство, към което флотът се отнасяше с ужас и погнуса. И все пак Лъвит бе успявал да се изплъзне дълго време. Дали той не беше загрял за подозренията на Форестър и не бе организирал убийството му?
Изведнъж на Себастиан му просветна, че самата Гиъри е в опасност.
— Откъде се обаждате? — внезапно попита той загрижено.
— От къщата на брат ми — призна тя.
— У вас ли е бележникът?
Жената се поколеба за малко.
— Да.
— Някой друг знае ли за това?
Тя се поколеба, с което му подсказа, че се кани да го излъже.
— Не, никой.
Себастиан мислеше бързо, като потъркваше челото си.
— Не смятайте, че сте в безопасност — предупреди я той. — Може би точно в момента ви наблюдават.
— Затова съм дошла тук — каза тя.
— Къде е най-близката военноморска база във вашия район? — попита той.
— В Анаполис.
— Познавате ли я?
— Всъщност не. Изкарах обучението си в Куантико. И простете ми за цинизма, но нямам доверие на флотските власти и не съм сигурна, че няма да помогнат този бележник да изчезне. Някой закриля Лъвит, иначе щяха ли да преровят кабинета на Ърни?!
Добра логика.
— Тогава идете в Куантико, — съгласи се той. В Куантико беше съсредоточена главно морската пехота. На тях можеше да се разчита да се погрижат за сигурността на Гиъри и същевременно да боравят внимателно с веществените доказателства. — Идете направо там и предайте бележника на военната полиция. Помолете ги да ви включат в програма за защита на свидетелите. Аз ще им се обадя предварително и ще ги предупредя за вашето пристигане.
Тя внимателно обмисли този план за действие.
— Звучи ми изпълнимо — каза жената и така експедитивно затвори телефона, че веждите на Себастиан подскочиха нагоре от удивление.
Надяваше се някой ден лично да се запознае с Хана Гиъри. Тя изпълняваше заповедите като истински тюлен.
Себастиан седеше на стола си прекалено шокиран, за да може да мисли ясно. Собственият им командир беше крал оръжие направо под носа им и те не бяха разбрали! Забеляза, че все още държи слушалката, и затвори телефона. Първата му задача беше да се свърже с военната полиция в Куантико. Веднага го направи и ги предупреди за предстоящото пристигане на Хана Гиъри. Обещаха му да се погрижат за сигурността й и да пазят внимателно бележника.
Що се отнасяше до положението на Ягуар, нямаше да е от голяма полза да алармира военната полиция в „Дам Нек“. Докато бележникът не преминеше в ръцете на Себастиан, властите щяха да гледат с насмешка на подобни твърдения.
Слава богу, тази сутрин старшина Родригес пазеше гърба на лейтенанта. Лъвит със сигурност нямаше да посмее да извърши нещо толкова драстично, като да убие Ягуар направо в базата. И все пак, ако подозренията на Гиъри бяха верни, то тогава именно командирът бе планирал инцидента в морския резерват „Бек Бей“. Но защо? Преди една година Ягуар трябва да се беше натъкнал на нещо, което го бе превърнало в опасност за операцията на Лъвит. Именно Лъвит може би беше наредил на Милър да изостави Ягуар в склада — склад, който хората на Лъвит бяха заредили с взрив, за да избухне веднага щом офейкат с четвъртата ракета, ракета, за която Лъвит трябва да бе получил стотици хиляди долари на черния пазар.
Ужасен от мисълта, че е работил така близко до Лъвит и нито веднъж не е заподозрял неговото коварство, Себастиан прокара длан по наболата си брада. После грабна слушалката за трети път и се обади в „Специални операции“. За негова изненада никой не отговори. Къде, за бога, беше отишъл дежурният персонал?