Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Завладяна от хладното усещане за неизбежно надвиснало нещастие, Хелън си мислеше за пистолета, скрит в едно чекмедже на нощното шкафче.
Сякаш доловила напрежението, витаещо във въздуха, Малъри излезе бавно от стаята си и застана до майка си. Хелън веднага забеляза, че е махнала обеците си.
— Какво става? — попита Малъри, като зърна напрегнатото изражение на Вини, който в този момент остави телефонната слушалка.
— Лийла ще дойде и ще остане при вас — каза той, докато преглеждаше джобовете на бойната си униформа и сякаш правеше инвентаризация на оръжията си. — Отвън все още има едно ченге, в случай че нещо изникне.
— Идваме с теб — реши Хелън, която направо щеше да се пръсне от напрежение. Не можеше просто да седи и да чака, страхувайки се, че някой пак ще й се обади, за да й каже, че съпругът й не е успял да оцелее.
— Не, госпожо — възрази тюленът. — Трябва да останете тук.
— Няма да стоя тук — твърдо изрече Хелън. — Гейб е мой съпруг. Вече веднъж преживях загубата му. Нямам никакво намерение да го загубя отново!
Вини посочи с жест Малъри.
— Ами дъщеря ви? Тя все още се възстановява от раната в главата.
Хелън направо се разкъсваше. Хвърли поглед към Малъри, по чието лице все още се виждаха следите от нападението преди два дни.
— Аз трябва да вървя — каза тюленът и се измъкна през вратата. Затвори я и излезе, преди Хелън да успее да вземе решение.
— По дяволите! — изруга тя и отчаяно тропна с крак.
— Аз съм добре, мамо — каза Малъри. Тя се обърна към шкафа и започна да рови за обувките си. — Да вървим след татко.
Хелън я погледна с възхищение.
— Не, Мал. Вини е прав. Трябва да оставим хората на Гейб да се погрижат за това. Ние може би просто ще им пречим — тя отново си помисли за пистолета. Баща й я беше научил да улучва консервена кутия от петдесет крачки. Ако животът на Гейб беше дори в минимална степен застрашен, а тя имаше възможност да го спаси, щеше да убие, за да го защити. — Нямаме кола — добави Хелън, измъчвана от желанието непременно да направи нещо.
Малъри изправи гръб и отметна косата си назад.
— Лийла дойде — каза тя и отиде да й отвори вратата. — Можем да вземем нейната кола.
Щеше да им е трудно да вкарат колата на Лийла в базата, но си струваше да опитат.
— Изчакай минутка — рече Хелън и се втурна по коридора. Отиде направо до нощното шкафче и извади пистолета на Гейб от чекмеджето. Беше студен и тежък в ръката й. Два пъти провери предпазителя и пъхна пистолета под колана си.
Лийла чакаше пред входната врата, косата й беше мокра от дъжда.
— Тръгваме след Гейб — лаконично й обясни Хелън.
— Да — каза Лийла веднага щом зърна решителния блясък в очите на приятелката си.
Вратата се затръшна след тях, докато двете бързаха към колата на Лийла, пренебрегвайки полицая, който се виждаше през прозореца на автомобила си, сбърчил вежди над разтворен вестник.
А вътре в къщата кактусът на Гейб разцъфтя в кървавочервено.
Милър тъкмо излизал от сградата, обясни командир Лъвит, като мрачно погледна Гейб над лъскавата повърхност на бюрото си. Той бил просто прекалено некомпетентен. В никакъв случай не бивало да позволи на Гейб да изостане в нощта на провалената мисия.
— Спомняте ли си онази нощ, лейтенант — добави Лъвит, втренчил в него сребристосивите си очи.
Гейб се чудеше колко точно да каже, че знае.
— Не съвсем, сър — призна си той. — Казаха ми, че по някое време съм бил ударен и съм изпаднал в безсъзнание. Може никога да не си спомня.
Лъвит го изгледа замислено с присвити очи.
— Аз не мога да върна обратно една година от живота ви, лейтенант — каза той сухо, — но мога да ви повиша в капитан трети ранг. Като се има предвид информацията, която изровихте, вие със сигурност заслужавате повишение. Ще ви хареса ли да изкарате в морето патрулния кораб за една малка разходка и отново да си намокрите краката?
Гейб възприе предложението с ентусиазъм.
— Да не би да казвате, че скоро ще се върна в отряда, сър?
— Точно така. Веднага щом оправя необходимите книжа. А междувременно, имаме някои малки нововъведения на борда на ПК, с които ще трябва да се запознаете. Имате ли около един час на разположение?
— Да, сър! Ще може ли старшина Родригес да ни придружи? — попита той, подозирайки, че е опасно да изостави за втори път телохранителя си.
— Не виждам защо не. Надявам се, че нямате нищо против, докато пътуваме към Литъл Крийк, да ме осветлите по-подробно за отвличането на дъщеря ви.
Когато стигнаха до паркинга след няколко минути, валеше проливен дъжд.