Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Поредица от бързи изстрели мигновено насочи вниманието му към носа на кораба. Някой беше заел позиция зад най-мощното оръжие на кораба — 225-милиметровата бордова картечница МК 38, и се целеше в хеликоптера, който бързо се отдалечаваше на безопасно разстояние.
Отново обзет от чувство за неотложност, Гейб се смъкна по стълбата и заобиколи мостика, докато стигна до бака. Фигурата, която насочваше монтираната на борда картечница, в момента представляваше само размазано сиво петно, но Гейб се втурна към нея, вдигнал пистолета за стрелба, и тогава разбра, че това е Лъвит. Командирът трябва да беше дошъл в съзнание и макар да бе ранен над лакътя, насочваше тежкото оръжие със смъртоносна прецизност.
— Ей! — извика Гейб, с което отвлече вниманието му, за да не стреля.
Стреснат, Лъвит погледна през рамо. В сивите му очи блесна решителност и той се обърна обратно, завъртя картечницата по посока на „Оспрей“ и стреля.
Ра-та-та-та-та! От дулото изскочи огън и затрещяха залпове по посока на хеликоптера. Вятърът вече блъскаше „Оспрей“. За ужас на Гейб, куршумите засегнаха задния ротор на хеликоптера и го направиха неуправляем. Поради сивия дъждец и голямото разстояние Гейб не можа да разпознае пилота, но предположи, че е Лутър, единственият обучен летец сред тях. Опашката на хеликоптера се залюля наляво и надясно.
Скачай! Помисли си Гейб, като откъсна погледа си от изпадналия в беда хеликоптер и го насочи към лудия, който бе спрял, за да го наблюдава как се мята. Гейб се намираше прекалено наблизо, за да може да стреля в Лъвит, без да го убие, а целта му не беше да го убива.
— Ти си убиецът, не аз — изръмжа той, като прибра оръжието си.
След това обви с ръка врата на Лъвит и стисна здраво. За нещастие пръстите на Лъвит бяха все още на спусъка и за ужас на Гейб той изстреля още няколко залпа.
Хеликоптерът се наклони неестествено и падна като камък, изпускайки струя пушек след себе си, после с трясък се удари в бушуващите вълни.
Гейб зяпна от удивление. Един от неговите хора току-що бе потънал. Лутър Линдстром, мъжът, който бе истинско олицетворение на честността, който се беше отказал от футбола и от купища пари, защото на първо място бе патриот.
Гейб стегна по-силно гръкляна на Лъвит. Усещаше го как се мята немощно, но не отпусна хватката. Картината на избухващия склад, картината на едногодишното пленничество даваха сила на ръцете му. Почти не забеляза как неговите хора, прикривайки се взаимно, си проправяха път напред.
— Ягуар! — Помощник-капитанът пръв стигна до него, хвана го за раменете и започна да го разтърсва, за да се съвземе от транса. — Пуснете го, сър.
Себастиан се опита да изтръгне Лъвит от смъртоносната хватка на Гейб. Гейб изведнъж дойде на себе си и рязко пусна командира. Лъвит шумно тупна на палубата. Като кашляше и се давеше, той започна да се съвзема. Гейб безстрастно се взираше в него. Дъждовните струи мокреха лицето на командира.
— Ще оцелее — каза помощник-капитанът с известно разочарование. Погледна въпросително Гейб. — Вие добре ли сте, сър?
Погледът на Гейб се насочи към бушуващите сиви вълни.
— Лутър — каза той със задавен глас.
— Видях го да скача — увери го Себастиан. — Ще се справи. Но Родригес е мъртъв.
— Той ме предаде — добави Гейб и връчи на Себастиан оръжието на Родригес. — Явно е бил част от малкия план на Лъвит.
Двамата се спогледаха мрачно. Гейб насочи погледа си към Уести и Вини, които се появиха в този момент и изглеждаха разгневени.
— И двамата скочиха зад борда, мамка им! — възкликна Уести.
Косата на Гейб настръхна.
— А къде е третият? — попита той.
Помощник-капитанът бързо се врътна към него.
— Били са трима?
— Трима плюс Родригес и Лъвит — потвърди Гейб и скочи на крака. — Това е моя работа — добави той, решен да отмъсти за всичко, което му бяха сторили. Едва-едва погледна към Лъвит. — Имате ли нещо против, вместо мен да замъкнете на мостика тая гадина?
— Съвсем не — провлачено изрече Себастиан.
Хелън, Лийла и Малъри изчакаха тюлените да се изгубят от погледа им, преди да ги последват. Когато пристигнаха в Литъл Крийк, там гъмжеше от военни полицаи, които бяха запалили моторите на малките си патрулни лодки, подготвяйки ги за пътешествие в открито море.
— О, боже мой! — въздъхна Хелън, смятайки това за лош знак.
Нещо се беше случило с Гейб. Точно сега животът й беше прекалено съвършен; това не можеше да трае дълго.
Зърнала познато лице сред военните полицаи, тя задърпа двете си спътнички към една патрулна лодка.
— Арти! — извика Хелън. Това беше Арти Кунц, редовно присъстващ в нейните обедни часове по фитнес. — Можеш ли да ни кажеш какво става? — попита го тя.