Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Заклети в Дракона зверове — измърмори Миреле и стисна юздите по-скоро от гняв, отколкото от страх.
— Бандата на Червената ръка разставя патрули — поясни кротко Брин, погледна Егвийн и добави: — Лорд Талманес, изглежда, се тревожи за вас, ако мога да съдя по последния си разговор с него. — На второто натърти не повече, отколкото на първото.
— Вие сте разговаряли с него? — Всякаква следа от сдържана строгост в гласа на Миреле изчезна. Гневът, който бе длъжна да сдържа пред Егвийн, спокойно можеше да се излее върху лорд Брин. — Това много прилича на измяна, лорд Брин. На измяна! — Сюан, от своя страна, уж гледаща мъжете на хълма и не се обърна към Миреле, но се вкочани. Досега никой не беше свързвал Бандата с представата за измяна.
Минаха една извивка по долината под хълма. Към склона се беше прилепила някаква ферма или по-скоро — останки от някогашна ферма. Една от стените на малката каменна къща беше рухнала и край покрития със сажди комин на пещта се виждаха няколко щръкнали като нечисти пръсти овъглени греди. Някогашният обор, с издънен покрив, сега представляваше почерняла куха каменна кутия, а на мястото на някогашните ясли бе останала само пепел. Из цяла Алтара бяха срещали често такива тъжни гледки, ако не и по-лоши, понякога — цели села, чиито непогребани мъртъвци лежаха по улиците, храна за гарвани, лисици и подивели псета, които се разбягваха при приближаването на хората. Приказките за вихрещите се из Тарабон и Арад Доман убийства и анархия изведнъж добиваха плът и кръв. Много хора използваха всеки повод, за да се заловят с разбойничество или да утолят свои стари недоволства и вражди — Егвийн трескаво се надяваше да е само това, — но на устата на всеки оцелял стоеше името на Заклетите в Дракона и Сестрите обвиняваха за всичко това Ранд с толкова убеденост, че все едно той самият беше мятал горящите факли. И въпреки това се надяваха да го използват, ако могат, да установят над него своя контрол, стига да намереха начин. Тя съвсем не беше единствената Айез Седай, решена да направи това, което е длъжна.
Гневът на Миреле обаче повлия на Брин толкова, колкото дъжд можеше да подейства на някоя канара. Егвийн изведнъж си представи бурни облаци, вихрещи се около главата му, и пороища, бушуващи около коленете му, докато той просто продължава да крачи напред.
— Миреле Седай — отвърна той с цялото спокойствие, което по-скоро се полагаше на самата нея — когато над десет хиляди мъже ме следват като сянка зад опашката ми, държа да знам какви са им намеренията.
Темата беше опасна. Колкото и да се зарадва Егвийн, че си бяха спестили въпросите защо лорд Талманес трябва да проявява загриженост за нея, сега тя трябваше да стисне зъби и да не казва нищо.
— Десет хиляди? Сигурен ли сте?
Бандата беше малко над половината от този брой, когато Мат я беше довел в Салидар.
Брин само сви рамене.
— По пътя си аз набирам войска, той — също. Не толкова много, но нали знаете, някои мъже имат особено мнение за службата при Айез Седай. — Повечето хора щяха да се почувстват доста притеснени да кажат това пред цели три Сестри; той обаче го изрече с иронична усмивка. — Освен това, изглежда, Бандата си е спечелила доста слава с битките в Кайриен. Шири се приказка, че Шен ан Калхар никога не губят. — Тъкмо това караше мъжете да се присъединяват, тук, както и в Алтара — мисълта, че наличието на две армии може би вещае битка. Опитът да се остане настрана можеше да свърши толкова зле, колкото ако се избереше губещата страна; и във всички случаи неутралните нямаше да бъдат пощадени. — При мен се прехвърлиха няколко дезертьори от новобранците на Талманес. Някои от тях, изглежда, смятат, че късметът на Бандата е свързан с Мат Каутон, и докато него го няма, и късметът няма да е с тях.
Някакво подобие на презрителна усмивка изкриви устните на Миреле.
— Тези глупави мурандийски страхове, разбира се, са ни от полза, но не допускам, че и вие сте глупак. Талманес ни следва, защото се бои, че можем да се обърнем срещу скъпия на сърцето му Дракон, но ако той наистина мислеше да ни нападне, не допускате ли, че вече щеше да го направи? Със Заклетите в Дракона можем да се справим, след като се довършат някои по-важни неща. Но да поддържате връзка с него!… — Тя сви устни и възвърна хладното си спокойствие. Поне на повърхността. Тонът й все още можеше да опърли дърво. — Внимавайте, лорд Брин…
Егвийн остави думите на Миреле да минат покрай ушите й. Брин беше погледнал нея, когато спомена за Мат. Сестрите си мислеха, че са наясно с положението около Бандата и Мат, и не се замисляха много над това, но Брин явно имаше едно наум. Тя го погледна скришом. Той се беше обвързал с клетва да събере войска и да я предвожда, докато Елайда не бъде свалена, но защо всъщност се беше заклел? Разбира се, той можеше да положи някоя по-слаба клетва и, разбира се, тя щеше да бъде приета от Сестрите, които смятаха само да използват всичките тези войници като маска в Деня на глупците, за да сплашат Елайда. Да го има на своя страна беше успокояващо — дори и останалите Сестри, изглежда, го чувстваха. Също като баща й, той беше от онази порода хора, които те карат да се чувстваш, все едно че няма поводи за паника, каквото и да е положението. Ако той й се противопоставеше, изведнъж осъзна тя, щеше да е толкова лошо, колкото ако целият Съвет се възправеше срещу нея, и тук армията му беше без значение. Единствената одобрителна забележка, която беше чувала от Сюан по негов адрес, беше, че той е могъщ, въпреки че тя бързо се постара да промени смисъла на забележката си. А всеки мъж, за когото Сюан Санче смяташе, че е „могъщ“, си заслужаваше да се държи под око.