Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Очите на момчето се ококориха към пауновата опашка от банкноти. То измъкна една двадесетдоларова от тях и когато чужденецът не посегна да си я прибере, се засмя щастливо и излетя към кухнята.
Екщайн измъкна малкия си бележник с автоматичен молив от джоба и ги постави върху тезгяха. Вдигна слушалката и набра нула. Когато се обади телефонистката от Баир Дар, той обясни какво иска и съобщи номера. След това изчака почти минута, докато си я представяше как търси свободна линия върху панела на старата телефонна централа. Чу разваления й английски, въпросите на американската телефонистка, а после неприятна тишина, докато приемат повикването за тяхна сметка.
— Ало? — Гласът на Бени Баум не можеше да бъде сбъркан дори и през пуканията на многобройните връзки.
— Мислех, че никога няма да ме потърсиш тук — преглътна буцата в гърлото си Екщайн и заговори на английски, обхванат от чувство за облекчение.
В другия край мълчаха.
— Шефе? — смръщи се Ейтан. Не знаеше дали Бени използва псевдоним и затова реши да се обърне без име.
— Здравей, Тони — въздъхна измореният глас на Бени. — Благодаря, че ми се обади.
— Какво става? — попита Ейтан.
— Ами нещата са доста интересни.
Ейтан замълча. След толкова години заедно, двамата мъже си бяха разработили личен код, различен от онези, давани им от службата. Положение, описано като интересно, означаваше опасно, ужасно и невероятно объркано. Събитие, съобщено като досадно би означавало стандартните трудности в професията им. Значи това наистина беше нещо спешно. Мускулите по рамената и врата на Екщайн се стегнаха.
— Е, добре — отговори Ейтан със спокоен тон. — Животът винаги трябва да е интересен — добави, имайки предвид обратното.
— Хммм — изръмжа Бени. Тонът му беше толкова депресиран, че сърцето на Ейтан подскочи.
— Всъщност къде си ти? — попита Ейтан.
— В болница.
— О? Кой е пациентът?
— Аз.
Ейтан не отговори нищо. Чуваше собственото си дишане и се опитваше да потисне предчувствията.
— Няма нищо — каза Бени. — Утре се изписвам.
— А какъв беше проблемът?
— Това няма значение, Тони — нетърпеливо го прекъсна Бени. — Имам някои промени в ценоразписа за медицински изделия. Носиш ли каталога?
Ейтан гледаше вилката на телефона. Момчето носеше димящата чиния с яденето му към масата. А Бени преминаваше на кодиран разговор. Каквото и да се е случило, то е достатъчно сериозно, щом като Баум иска да му го съобщи кодирано, тъй като смята, че разговорът не е достатъчно „обезопасен“. Естествено, не ставаше дума за никакви „медицински изделия“. Промяна в ценоразписа просто означаваше, че Екщайн трябва да запише серия цифри. „Каталогът“ беше ключът за кода, който се намираше в раницата му.
— Имам го — каза Екщайн и се приготви да записва.
— Готов ли си? — попита Бени.
— Да.
— Добре. Започваме със страница шестдесет и четвърта от каталога. После…
В горния ъгъл на чиста страница на бележника си Ейтан написа цифрата 64. После започна да изписва съобщаваните цифри вертикално, докато Бени му ги диктуваше.
— Тридесет и шест, две, двадесет и четири, осем, шест, единадесет, нула… — Баум издиктува още дванадесет цифри и каза: — Освен това бинтове.
Екщайн обърна нова страница и изписа още четиринадесет цифри.
— Спринцовки — продължи монотонно Бени и Екщайн отново обърна страница, за да запише диктуваните цифри. Процесът се повтори още два пъти за „хирургически материали“ и „антибиотици“. Докато записваше бързо цифрите на шифъра, на Екщайн му се искаше Бени да беше избрал стоки, които повече се връзват с прикритието му като фотограф. После осъзна, че Баум го е премислил и е решил, че така няма да направи впечатление сред множеството разговори с чужбина от Африканския рог за медицинска помощ, докато списък с фотоматериали и обективи би се отличавал много и би привлякъл веднага вниманието.
Най-накрая Бени замълча.
— Това ли е всичко? — попита Ейтан.
— Мисля, че е достатъчно.
— Дай ми около петнадесет минути. След това ще ти се обадя, за да кажа дали можем да поемем количествата.
— Добре.
— Там ли ще бъдеш? — попита неспокойно Екщайн, тъй като още не знаеше какъв е проблемът на Баум.
Бени само изсумтя и затвори.
„Никаква шега“ — помисли Екщайн. Нито едно иронично подмятане, за да покаже, че Баум контролира ситуацията, което той винаги успяваше независимо от сложността на положението, в което се намира. Екщайн не можеше да си спомни някога Мечока да е говорил толкова отчаяно.
Той вдигна глава. Момчето гледаше любопитно бележника му.