Третата ръка на Бога

— Имаш ли вода, момченце? — усмихна му се той.

— Бутилка ли?

— Да.

— Не — извинително отвърна момчето. Но после се усмихна. — Имам „Пепси“.

— Супер. — Екщайн плесна по тезгяха и се премести на масата. Седна с гръб към стената на кафенето и придърпа чинията към себе си. Апетитът му беше изчезнал поради нетърпението да разкодира съобщението на Баум, но той взе голямата метална лъжица, напълни устата си с храна и измърмори с удоволствие, от което момчето се ухили широко и постави топла кутийка с безалкохолно върху масата му. Предният прозорец се затъмни от някаква сянка. Един голям жълт пикап спря пред колонките за бензин. Момчето веднага изскочи през вратата.

Екщайн вдигна раницата си, отвори страничния джоб и извади тънка книжка с оранжева корица. Беше издадената през 1975 година от „Пенгуин“ книга „Сбогом на оръжията“ от Ърнест Хемингуей. Томчето беше доста измачкано и страниците му едва се държаха, но Екщайн бе подлепил кориците и зашил страниците. Естествено, би могъл да си купи и ново издание, но това беше същото, с каквото разполагаше Бени Баум и нямаше нищо общо с естетиката.

Кодирането с книги е един от най-старите и примитивни инструменти в разузнаването, но си остава сред най-сигурните методи за предаване на съобщения. Двама оперативни работници с еднакви копия от което и да било издание, било то на „Нюзуик“, „Вол де нюи“ или Библията, могат да шифроват и дешифрират, разчитайки на относителна безопасност.

Изпращачът започва, като първо написва съобщението си вертикално, като думите и изреченията се изписват като в графата „отвесно“ на кръстословица. После отваря коя да е страница от книгата и започва да кодира, като внимателно избира съответствието на всяка буква от съобщението с първата съответстваща й, която се появи в началото на някой ред от текста. Отбелязва поредния номер на мястото на този ред и започва да номерира буквите нататък, включително точките, но не и разстоянията между думите. Ако някоя буква липсва в реда, изпращачът поставя „нула“ и продължава. В резултат се получава матрица от числа, която после може да бъде кодирана математически, но това рядко се налага. Обикновено тези кодове са много трудни за дешифриране, ако бъде прехванато съобщението, тъй като буквите в различните издания никога не са на мястото, обозначено с дадената цифра, и няма надежда текстът да бъде дешифриран по друг начин. Без книгата, по която е направен кодът, е невъзможно той да бъде разчетен.