Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Ами „искай гола земя?“ Той повтори шепнешком фразата, но единственото, което му хрумна, бяха инструкциите, давани по радиото на американските морски пилоти, за да съобщят, когато са готови да кацнат върху палубата на самолетоносач. Тогава какво означава всичко това? Че Екщайн трябва „да се приготви за кацане?“ Липсата на яснота го подлудяваше.
Пък и накрая цифрите: 290–276–2414. Не приличаха на никой познат телефонен номер на който и да било континент. Но в съответствие с практиката на Управлението, Екщайн прибави по единица към всяка от цифрите и получи: 301–387–3525.
Той седна върху студения цимент на балкона, извади малко фенерче и като го закри с ръка, загледа цифрите. Три-нула-едно. Прилича на американски щатски телефонен код, следван от още седем цифри.
И тогава се сети.
Арт Модиляни. Италианец. Колко души познава, които да са с италиански произход и чийто глас да му звучи някак познато? Само един. Арт Розели, бившият шеф на бюрото на ЦРУ в Йерусалим.
И не беше „искай гола земя“, загря Екщайн и се плесна по челото, докато тихичко се ругаеше на иврит, който не беше говорил вече шестдесет дни. По-скоро трябва да беше „искай гола глава“.
Спешно съобщение. Само така можеше да го категоризира, защото беше изпратено на честота, запазена само за него, а автентичността й беше потвърдена с тайния му псевдоним. Молба, достигнала го през милиони други радиовълни. Съобщение от Арт Розели да се обади на Бени Баум на някакъв телефонен номер в Съединените щати.
Ейтан беше изненадан от така разкодираното съобщение и докато прибираше слушалката, антената и радиото, през ума му минаха купища въпроси. Какво събитие е накарало Бени Баум да се свърже с него тук, в Африка? Баум нямаше никакво участие в операция „Йеремия“, провеждана от Екщайн. Следователно нуждата да говори с него не е свързана с това. Ако Баум беше разкрил нещо, свързано с мисията му, той щеше да го изпрати със стандартния код чрез комуникационния център в Йерусалим.
Макар и разделени от Ицик Бен-Цион, Бени и Ейтан тайничко си разменяха сведения и намираха начин да се свържат, независимо къде и по каква работа се намират. Но и двамата знаеха, че другият би нарушил правилата на секретността само при особено спешни обстоятелства. Дали не е нещо във връзка със семейството на Ейтан? Той трепна, но годините на разузнавателна дейност го бяха научили да не се поддава на панически предчувствия. И каква е връзката със Съединените щати? Какво прави Баум там? Би трябвало да е потънал в работа по „Лунен лъч“ — връщането на капитан Дан Сарел. За което Екщайн не би трябвало да знае нищичко. И накрая защо техният стар приятел Артър Розели се свързва, от името на Баум? Ейтан можеше да помисли, че Баум някак е възпрепятстван, обаче „голата глава“ чака с нетърпение на телефона. Може би Розели се е свързал, защото само той има достъп до съответното радиопредавателно оборудване?
Екщайн престана да рови в ума си и погледна часовника си. Имаше цели дванадесет часа, през които да избере безопасно място, откъдето да се обади. Стандартната процедура позволява на оперативния служител да забави свързването с половин ден, защото онзи, който го търси, никога не може да познава напълно положението, в което той се намира. Ако съобщението на английски беше съдържало кодовата дума „нар“ — превод на жаргона на иврит за „ръчна граната“, — тогава Ейтан трябваше да се свърже с членовете на групата си, да унищожи оборудването и всички да се насочат по предварително избран маршрут извън Африка. Но подобно предупреждение нямаше.
Той смяташе да поспи до зазоряване, а после да тръгне по дългия път към Адис Абеба, но след кратко пресмятане реши само да хапне и да потегли веднага. По обяд може да е стигнал до Баир Дар в южния край на езерото Тана. Дори и всички телефони в провинцията да не работят, цифровата линия на летището в Дар ще действа.
Той прибра фотоапаратите си, напълни раницата с бельо и чорапи за три дни, взе си нещо за четене и напусна пансиона…
Сега караше бързо покрай ниските планини до Адис Земен. Колата се пълнеше с прах, лостът се плъзгаше под лепкавата му от пот и прах длан. Той внимаваше в извивките на пътя, като само понякога поглеждаше към обширния географски феномен, който е осъдил етиопците да живеят този вечно напрегнат и труден живот. На изток горските масиви, които се съживяваха за кратко през септември, сега бяха сухи и кафяви от постоянното слънце, поляните от жълти цветя изобщо ги нямаше. На запад езерото Тана беше плоско и блестящо като полирана стомана. Ято розови фламинго докосваха с черните си клюнове водата и огледалното им отражение ги караше да приличат на извънземни насекоми.