Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Защо не позволиш да опитам аз, Джак?
Бени извърна глава. Гласът идеше от острото лице на брадат мъж, облегнат върху затворената врата на банята. Той беше облечен в изтъркани сини джинси, черни бойни боти и армейско яке, но палците, пъхнати в колана му, откриваха кобур с автоматичен пистолет, което разваляше вида му на „строителен работник“. Името му, както се представи, беше Дени Байлър, агент от флотската разузнавателна служба. В стаята освен Бюканън вече имаше шест души. Те стояха или седяха наоколо с моливи върху приготвените бележници като репортери на важна пресконференция. Но всички имаха жадния и неспокоен вид на ловни кучета, чакащи сигнала на господаря си.
Бени съчувстваше на притеснението им. Всъщност даже не разбираше възпитаното им въздържание. Ако положението беше обратното — да е откраднато израелско бойно оръжие от флотата и да са били убити от засада израелски войници, — той вече би стискал за гърлото всеки, пък бил той пациент в болница или здрав човек.
Чувствата му бяха напълно раздвоени в шизофренична треска, над която като махало се клатушкаше чувството му за лоялност. Проблемът беше ясен, но нерешим по никакъв разумен начин. Вляво бяха окрадените съюзници и ако им помогнеше за контраудар, това вероятно би спасило Дан Сарел от сигурна смърт.
Вдясно беше животът на Рут.
Изборът беше очевиден, макар всяка дума и действие сега да го караха да направи следващата стъпка по въжето, опънато високо над арената. Знаеше, че скоро ще се срамува от измамата. Той погледна Байлър и сви рамене.
— Можете да използвате лекарства — предложи Баум. — Но вероятно ще получите признания само за любовните ми похождения. Доста досадни, при това на иврит. Как сте с иврита, господин Байлър?
Агентът от ФРС изгледа Бени и сдъвка някаква невидима хапка, скрита под бузата му. Той вдигна средния пръст на единия си юмрук, но вместо да го покаже директно, почеса носа си с него.
Отговорът от страна на останалите мъже не беше толкова спокоен. Те понастръхнаха и Бени съжали за кавалерския си тон, който сега предизвика промяна в атмосферата.
— Прав си, Джак. Това са глупости — каза агент Чарлз Голд, високият, черен помощник на Бюканън, който се беше облегнал на стената зад стола на шефа си. Той разпери ръце. — Да прескочим цялата тази работа и да я прехвърлим в Съвета за национална сигурност. — Той посочи към Баум. — Ще викнем аташето им в Белия дом и ще го накараме да вземе мерки. Нямаме време.
Предизвикан от думите на заместника си, Бюканън се извърна от прозореца.
— Ти разбираш ли какво става всъщност, Баум?
— Разбирам.
— Откраднат е секретен прототип, полковник! Убити са хора. — Бюканън се понаведе, но се сдържа и не приближи леглото. — Нападателите са били водени от жена. Ти я познаваш.
— Разбирам естеството на събитието — опита да го успокои Бени. — Както и последствията.
— Не, не разбирате, господине — обади се друг агент на ФРС, който се разхождаше пред затворената врата на стаята. За разлика от Байлър той беше облечен в тъмносин костюм с бяла риза и униформена вратовръзка. Питър Кол беше командир на Байлър и с късата си черна коса, квадратно лице и оклахомски акцент би могъл да бъде звезда в някой уестърн. — Не разбирате. Или просто не ви пука, защото не са били ваши хора.
Бени посегна към бутоните на леглото и повдигна горната част на тялото си.
— Извинете ме, ако съм създал впечатление, че не ми пука — каза той. — Съвсем не е така.
— Да, обаче така изглежда, дявол го взел — избухна Голд.
— Господа, не се опитвайте да четете мислите ми — предупреди Бени. — Няма да разберете. Аз искам тази жена да бъде хваната не по-малко от вас.
— Тогава изплюй камъчето! — почти изкрещя Бюканън.
— Вие знаете точно колкото мен — отново отстъпи Бени, с ужасно чувство за вина. — Колкото германците или Интерпол. Сигурен съм, че имате всичко в досиетата.
— Но каква е целта й? — Третият представител на ФБР в стаята беше Хал Новак, който служеше като връзка на Бюрото с Пентагона. Той седеше върху другото легло в стаята с гръб към израелеца и въпреки яростта гласът му звучеше спокойно. — Какво смята да прави с него?
— Откъде, по дяволите, мога да знам? — изсумтя Бени. Започна да му писва от разпита. Отнасяха се с него като със закоравял обирач на банки, който е прибрал плячката си в тайно скривалище. После внезапно осъзна, че има възможност да измъкне малко информация за собствените си цели. Тихо и с искрена тревога той попита: — Да не би да твърдите, господа, че този прототип функционира? Че може да бъде зареден и изстрелян от всеки амбициозен крадец?