Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Лунен лъч в действие.“ Значи размяната на пленниците ще стане на определена дата, която той не знае.
„Синята кралица се върна.“ Мартина Клумп се е появила от самоналоженото оперативно изгнание, а използваното за нея кодово име означава, че тя отново работи за врага.
„Взела е Рут за заложница.“ Екщайн не можеше да разбере, не можеше да повярва, че е разчел правилно това. А трябваше, защото в противен случай оставаше единствено предположението, че Бени е полудял. Рут, тази красива и привлекателна Баум, към която Ейтан винаги е изпитвал почти бащинско чувство. Когато тя порасна, той беше благодарен на голямата разлика във възрастта им, а отношенията му с Бени изключваха всякакъв намек за фантазии. Веднъж, като вече пораснало момиче, тя съвсем сериозно го уведоми, че има намерение да се омъжи за него, но след сватбата му със Симона явно се отказа от тогавашните си намерения. Рут учеше в Ню Йорк. Сега Бени също беше в Америка. Но как, по дяволите и за бога…
„На път към твоя Р. Д.“ Мартина Клумп е отвлякла Рут И пътува с нея към района на действие на Ейтан? Към Етиопия? Не, Бени го е казал по-общо. Някъде в Африка. Но с каква цел?
„Изгубен съм.“ В това нямаше никакъв подтекст. Баум явно е отчаян. Признание, което Екщайн никога не е очаквал да чуе, прочете или открие дори ако старият му приятел поема последния си дъх.
„Господи, каква бъркотия“ — мълчаливо възкликна на иврит в ума си, докато трескаво се опитваше да подреди отчаяните изречения в някаква логическа последователност. Размяната на пленници, годините колективни усилия на израелските военни, дипломатически и разузнавателни служби и накрая Баум, който всеки момент трябваше да обере плодовете на труда им… Мартина Урсула Клумп, почти забравена заедно с омачканото досие „Танго“ в сейфа на Баум, някак отново е излязла наяве и кой знае как е свързана с „Лунен лъч“. И представлява опасност за изпълнението на мисията. Нейната съдба и тази на Бени са се срещнали отново. Може би Баум се е опитал да я отстрани, а Синята кралица е контраатакувала, като е взела скъпоценната заложничка. Разбира се, че Бени ще е „изгубен“. Всъщност ръцете му са оковани. Всяка реакция от негова страна може да доведе до смъртта на дъщеря му.
Екщайн погледна часовника си. Бяха минали почти петнадесет минути, макар да не се съмняваше, че Баум ще седи до телефона часове наред, докато той му се обади. Установи, че опипва джобовете на шортите си за цигари, а после се сети, че вече не пуши. Знаеше много добре, че като го е осведомил за ужасните си проблеми, Бени го поставя на кръстопът. Ако Ейтан реши да се посъветва с Ицик Бен-Цион, за да изиска помощ от Управлението, генералът с право може да отложи или отмени размяната. Обаче като не знае намеренията на Мартина, Ейтан не би могъл да предвиди реакцията й. Дали с това ще спечели време за Рут? Или ще предизвика смъртта й? Дали има достатъчно време, през което да се проведе спасителна акция? Или остават само часове, или минути? А ако Екщайн не съобщи тази бъркотия на Ицик, възможно ли е това да се превърне в трагедия за израелския пленник Дан Сарел?
И разбира се, стоеше въпросът за собствената мисия на Екщайн. Операция „Йеремия“. Вярно е, че той и групата му чакат пристигането на двама души от Европа, но не би могъл да си вземе отпуска и да хукне нанякъде, когато „Йеремия“ е в действие. Подобен акт би бил непростима грешка, опасност за другарите му по мисия и явна покана за военен съд.
Внезапно образът на Рут Баум затъмни разума му. Видя я отново като млад войник, появила се гордо на входа в къщата на Бени в деня на първата си отпуска. Видя лицето, което може да възвърне вярата на човек в чудесата на Сътворението. Онази толкова ярка усмивка, която би могла да освети безлунна нощ.
Видя я как се извива пред дулото на пистолет.
Стана и се хвърли към тезгяха, където етиопчето тъкмо вдигаше телефона, за да го скрие отново отдолу. Екщайн го сграбчи и в отговор на изплашеното изражение на момчето, бързо измъкна парите си, подаде двайсетачка и каза:
— Само още един разговор. Става ли?
Момчето взе банкнотата, засмя се и отново изчезна в кухнята.
Мина безкрайно много време, докато чуе отново гласа на Бени.
— Как ти се струват цените? — веднага попита Бени.