Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— А ти ми се стори толкова привлекателна, че трябваше непрекъснато да си повтарям защо съм дошъл в Харботъл.
— Разбрах го още тогава.
Той вдигна глава от възглавницата за секунда, за да я погледне:
— Не, не е вярно. Ти се беше вцепенила от страх.
— Малко по-късно го разбрах… — И тя му се изплези. — Когато ме вдигна, за да ме сложиш на коня в Асуейфорд.
— Проницателна жена — измърмори той и отпусна глава обратно върху пухкавата възглавница.
— Почувствах се поласкана.
Джони се усмихна.
— Всички така се чувстват.
Тя го удари с юмрук по корема, порядъчно силно.
— Ох — изпъшка той, изненадан от силата й. После добави с ангелска усмивка: — Вече съм се поправил напълно.
— В твой интерес е да е така.
— Проницателният ти поглед наистина ме прави богобоязлив.
— Забрави за Бог — заяви натъртено Елизабет, — аз ще бъда твоят ангел-отмъстител, ако някога кривнеш от пътя на верността.
Веждите му бързо се вдигнаха и пак се върнаха на мястото си.
— Убеди ме напълно — след което, вече съвсем сериозно, с променен глас, от който струеше искреност, допълни: Открих истинската любов на своя живот. Защо тогава да се интересувам от други жени?
Елизабет го обгърна с ръце, сърцето й говореше чрез очите й.
— Кажи ми, че ще бъдем винаги щастливи.
„Винаги“ беше доста относително понятие в момента, не можа да не си помисли Джони, но той също се надяваше на това от цялата си душа.
— Винаги… скъпа моя Бетси — отвърна много, много тихо той. Очите му блестяха от силните чувства. — Сега и завинаги…
Из местността обаче все още бродеха военни отряди, дирещи избягалия владетел на Рейвънсби. По-късно същата тази сутрин, когато малката групичка от Денс Котидж пусна соколите и те се извисиха над бруления от ветровете хълм, Джони забеляза, че птиците не следваха обичайния маршрут. Въртяха се неспокойно, като описваха малки кръгове, вместо обичайните широки.
— Гледай — каза той на Полуорт.
— Някъде трябва да има голяма група хора.
— Прибирай птиците — рече дрезгаво Джони. — Може да ги видят и проследят.
Само след минути соколите вече бяха кацнали на пръта. Качулките бяха преметнати през главите им и малката група слизаше по хълма толкова бързо, колкото позволяваше състоянието на Елизабет.
След като остави птицата си в птичарника, Джони каза:
— Излизам. Те трябва да са видели нещо обезпокоително.
И той се втурна в къщата, грабна от масата далекогледната си тръба и отново изхвърча навън. Спусна се към гората зад къщата, прескачайки падналите дървета, вместо да губи време да ги заобикаля и все така бързо се заизкачва по хълма. Когато дишането му се нормализира, постави далекогледната тръба пред дясното си око и започна да оглежда местността, като внимателно изучаваше отделните сектори, насочвайки в различни посоки лъскавата месингова тръба. Съсредоточи се най-вече върху участъка, над който бяха кръжали соколите, като вече за втори път оглеждаше подробно земите, хълма и морето.
Внезапно проблеснала светлинка привлече погледа му. Той изруга наум, разпознал източника й, опитвайки се да убеди сам себе си, че някой от местните благородници си е купил нова играчка, че това не означава нищо. Но продължаваше да държи далекогледа си насочен към малката просека между дърветата, напрегнат, изправен като стрела, сдържайки дишането си, за да не измести тръбата.
В обсега на полезрението му се появи драгун, излязъл от храсталака. Джони спря да диша, докато броеше излизащите иззад дърветата войници. Три… пет… осем, девет, десет, петнайсет… осемнайсет, предвождани от офицер.
Джони почака още малко, за да види дали ще се насочат на запад. Офицерът вдигна ръка, за да спре хората си и очевидно те поведоха спор помежду си. След малко предводителят им посочи към Денс Форист, право към Джони, поне на него така му се стори. Можеше да види дори лицето му през далекогледната тръба. Той незабавно я свали от очите си. Ако върху лещите попаднеше слънчев лъч и се отразеше…
Връщането му в къщата на пазача стана за рекордно кратко време.
— Патрулен отряд се е насочил насам — съобщи той, като внимаваше да не издаде тревогата си. — Ще трябва да тръгнем веднага.
— Идвам с вас — заяви Полуорт. Джони поклати глава.
— Стой тук. Ако можеш, ги задръж, при положение, че открият къщата.
Той откачи меча си от куката до вратата.