Молитвената песен

Някъде в далечината се разнесе тътен на гръмотевица, който проехтя зловещо над гората. Още дълго стоя буден, докато накрая изтощението надделя и той заспа. С пукването на зората Джеър и муелретът отново тръгнаха на север. Вече трети ден се влачеха през дъжд, мъгла и прогизнали храсталаци. По обед навлязоха в Хай Бенс. Планината беше мрачна и скалиста — купчина от назъбени върхове и чукари, които се издигаха от двата бряга на Сребърната река там, където тя се спускаше и излизаше от високите планини под Рейвънсхорн. Двамата се изкачваха по склоновете, обгърнати от мъгла, която лепнеше по скалите. Накрая, когато денят си отиде и настъпи вечерта, те застанаха на издадена скала над крепостта Дън Фий Арън.

Дън Фий Арън приличаше на замък — комплекс от стени, кули наблюдателници и укрепления. Цялата крепост имаше мрачен и неприветлив вид, сякаш беше изградена от дъжда пред тях, който сигурно не преставаше да вали дори в най-хубавото време, помисли си Джеър. Мълчаливо излязоха от гората. Високият Муелрет водеше накуцващия младеж от Вейл. Минаха през храстите и шубраците и влязоха в лагера. Гноми преследвачи и задържани от най-различни слоеве и с най-различно положение минаваха край тях, загърнати в плащове и с качулки на главата, потънали в собствените си грижи. Никой не ги попита нищо. Никой не се загледа в тях. Минаха през каменни парапети и тесни пътеки, спуснаха се по стълби, после прекосиха коридори. Джеър изпита чувството, че светът се стеснява и затваря около него. Усети смрадливата миризма на мястото, вонята на застояло в килиите. Тук обричаха живота на пълна изолация, без изобщо да му мислят. Зазиждаха живота зад тези стени и го забравяха.

Стигнаха до огромна сграда. За прозорци й служеха тесните процепи в камъка, вратите бяха масивни и обковани с желязо. Когато влязоха ги обгърна мъртвешка тишина.

— Ссатвор, елфце — прошепна зад Джеър муелретът. Минаха през лабиринт от мрачни тъмни коридори с множество врати с ръждясали и покрити с паяжина брави и ключалки, явно недокосвани години наред. Джеър изпита студ и празнота, като гледаше тези безкрайни редици от врати, покрай които минаваха. Ботушите им отекваха глухо в тишината, нарушавана единствено от звън на желязо и дялкане на камък. Джеър гледаше потискащите стени, които се издигаха около него. Как ще се измъкна оттук, чудеше се той? Как ще намеря пътя?

В коридора пред тях блесна факла. Носеше я дребна, загърната в наметало фигура. Беше гном, стар и съсипан. Лицето му беше обезобразено от някаква болест и толкова гадно, че Джеър неволно отстъпи назад. Стайтис се доближи до чакащия грозен гном, наведе се над него и направи няколко знака с пръсти. Гномът отговори по същия начин. Махна им да го последват.