Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Тресков организирал техническата страна на атентата, а Олбрихт — завземането на Берлин, Виена, Кьолн и Мюнхен от надеждни резервни войски. Дълго време заговорниците се опитвали да се доберат до Хитлер, докато неочаквано научили, че му предстои кратък инспекторски преглед на Източния фронт с посещение при фелдмаршал Клуге в Смоленск. Отначало проектирали някое сигурно военно подразделение да плени Хитлер, но генерал-фелдмаршал Клуге, който също бил посветен в плана, протестирал. Според него, така замислената операция била неосъществима, защото въпреки пораженията на Източния фронт мнозинството от военните поделения били предани на Хитлер. Тогава фон Тресков избрал класическата форма — бомбен атентат.
Омразният диктатор пристигнал в Смоленск на 13 март 1943 г. с многобройна свита, включително личните му лекари, готвачи и прислужници. На летището го чакал излъскан мерцедес. В страничния джоб на вратата поставили бомба със закъснител. Само че Хитлер не се доверявал на никого. Една седмица преди това изпратил в Смоленск една от колите си със сигурен шофьор, който го взел направо от самолета.
Така атентатът се осуетява.
Но фон Тресков не се предавал. Когато генералитетът и Хитлер тръгнали към летището, той помолил полковник Бранд (същия, който по-късно във „Вълчата бърлога“ неволно премества чантата и спасява Хитлер, като сам заплаща със живота си) да предаде на генерал-майор Щиф в Главната квартира пакет с две бутилки коняк.
В пакета имало бомба със закъснител, която трябвало да избухне по време на полета.
Напразно заговорниците чакали в Берлин да чуят вестта за въздушната катастрофа. Химическият взривател не задействувал и самолетът пристигнал невредим и навреме на летището в Растенбург. С големи мъки фон Тресков незабелязано взел обратно опасния пакет, който би могъл неочаквано да експлоадира.
Една седмица по-късно провидението отново помогнало на Хитлер. Предстояло тържествено откриване на изложба със съветско трофейно оръжие. Единият от заговорниците, генерал фон Герсдорф, бил неотдавна назначен за началник на отдел към Главното командуване. Неговият отдел именно уреждал изложбата.
Съвсем естествено било той да посрещне и да покаже експонатите на Хитлер. Генералът се решил на необикновена пожертвователна постъпка — бил готов да загине при самия атентат. Той съпровождал Хитлер с две бомби в джобовете и преди експлозията на бомбите, чиито предпазители били освободени, трябвало да се приближи съвсем плътно до Хитлер. Но планът на заговорниците отново се осуетява. Съгласно програмата фюрерът трябвало да разгледа изложбата за около половин час, но останал само осем минути. И преди да избухнат бомбите, Хитлер, съпроводен от Гьоринг, Кайтел и Химлер, вече бил напуснал залата.
Решимостта на генерал Герсдорф е необикновена, но по-късно той обяснява защо именно е рискувал. „Взех това решение, след като Хитлер издаде заповедта всички пленени комисари и политически работници от Червената армия да бъдат незабавно предадени на SD и ликвидирани или да бъдат застреляни на място. Същевременно получихме заповед, съгласно която някои деяния на германски войници се третираха различно от преди. За евентуални престъпления те вече нямаше да бъдат изправяни пред военен съд. Бях потресен, моите офицери също.“
Заговорниците продължават да се готвят. През 1943 г. генерал Тресков получава отпуск, но не отива в провинцията, а се настанява в Потсдам и започва да подготвя плана за операция „Валкирия“ — подробно обмислена програма за държавен преврат, но така замаскирана, че някои мероприятия носят подписа дори на Хитлер. По-късно заговорниците предлагат още по-съвършени версии, в които активно участвува и полковник Щауфенберг.
Заговорниците знаят, че Хитлер се страхувал от опозицията. Ето защо не им е било трудно да се обосноват, че е нужно да се вземат предпазни мерки за осигуряване на реда и спокойствието в случай на бунт от страна на милионите чуждестранни работници, докарвани в Райха на принудителен труд. Английско-американските империалисти също биха могли да се опитат да извършат масов парашутен десант над германска територия и да предизвикат въстание. Изхождайки от тези крайни обстоятелства, те изготвят стратегически план с намерение да го използуват за свои цели.
Заповед за провеждането на операция „Валкирия“ е имал право да издаде единствено командуващият резервната армии генерал-полковник Фром. След съобщава-не на паролата резервните части е трябвало незабавно да завземат военните и стопанските обекти, комуникационните и информационните централи, радиото, пощите, гарите и казармите. Секретното наименование на операцията останало, но съдържанието и целта й са съвсем различни от тази, за която бил осведомен Хитлер.