Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Боже господи! — възкликна Сакр-ел-Бар и се замисли. После вдигна глава и се изсмя. — Човек да не съм, ако не е позакъснял с няколко дни!
Но шегата не намери отклик у нея. Тя продължаваше да го гледа със своите пламенни и все пак плахи очи.
— И въпреки всичко — добави корсарят — той идва съвсем навреме. Макар и ветрецът, който го е довел, да е слаб, той положително духа от небето.
— Би ли могло?… — Тя спря и се позапъна. — Би ли могло да влезем във връзка с него? — запита тя все още колебливо.
— Би могло… да — отговори той. — Но изглежда, че ще трябва ние да измислим начина, а това няма да е толкова лесно.
— И вие бихте го направили? — попита тя с нотка на учудване в гласа и със сянка от това учудване на лицето.
— Ами на драго сърце — отговори той, — тъй като не виждам друг изход. Без съмнение това ще струва няколко живота — додаде той, — но в края на краищата… — И Сакр-ел-Бар сви рамене, за да довърши мисълта си.
— О, не, не! Не на тази цена! — възпротиви се Розамунд. А откъде можеше той да знае, че единствената цена, за която тя мислеше, беше собственият му живот, който, както разбираше, щеше да бъде загубен, ако се потърсеше помощта на „Сребърната чапла“?
Преди да може да й даде някакъв отговор, вниманието му се отвлече. Мрачна заплашителна нотка се беше вмъкнала във врявата на екипажа и изведнъж един-два гласа се издигнаха с настойчивото искане Асад незабавно да излезе в открито море и да изведе кораба си от това място, което бе станало тъй опасно. А виновен за това беше Марзак. Неговият глас бе този, който пръв промълви плахото предложение, а заразата на неговия страх мигновено обхвана редиците на корсарите.
Асад, изправил се в целия си мършав ръст, обърна към тях взор, който беше усмирявал по-големи роптания, и издигна гласа, който навремето изпращаше стотина мъже безропотно направо в ноктите на смъртта.
— Млъкнете! — заповяда пашата. — Аз съм ваш господар и нямам нужда от други съветници освен аллаха. Когато сметна, че му е дошло времето, ще наредя да гребат, но не и по-рано. Бързо по местата си сега и да има мир!
Той смяташе под своето достойнство да спори с тях, да им посочи основателните си съображения за оставането в това тайно заливче и против излизането в открито море. Достатъчно им беше да знаят, че такава е неговата воля. Те нямаха право да се усъмнят в неговата мъдрост и неговите решения.
Но Асад-ед-Дин твърде дълго беше стоял в Алжир, докато флотите му, водени от Сакр-ел-Бар и Бускен, бяха кръстосвали вътрешното море. Хората вече бяха отвикнали да ги насърчава неговият глас, вярата им в неговите преценки не беше изградена върху здравите основи на опит от миналото. Никога още не беше водил в бой хората от този екипаж, нито ги беше връщал победоносно у дома, обогатени с плячка.
Затова сега те противопоставиха своята преценка на неговата. Виждаше им се безразсъдно — както всъщност беше подсказал Марзак — да се бавят тука и голото му изявление за това намерение беше съвсем недостатъчно, за да разпръсне съмненията им.
Недоволството се разрастваше, без да му подействува страшното присъствие и навъсеното чело на пашата, а изведнъж един от вероотстъпниците (тайно подтикнат от лукавия Виджитело) високо извика капитана, когото те познаваха и в когото имаха вяра:
— Сакр-ел-Бар! Сакр-ел-Бар! Не ни оставяй затворени в този залив да загинем като плъхове!
Това беше като искра в буре с барут. Двадесетина гласа веднага подхванаха вика, ръце се вдигнаха към Сакр-ел-Бар, който стоеше над тях, пред очите на всички, облегнал се, безстрастен и суров, на перилата на горната палуба, докато с бързия си ум претегляше представилия му се удобен случай и преценяваше ползата, която можеше да извлече от него.
Асад отстъпи крачка назад от дълбока обида. Лицето му бе позеленяло, очите пламтяха от ярост, ръката му сграбчи обсипаната със скъпоценни камъни дръжка на ятагана, но той се въздържа и не го изтегли от ножницата. Вместо туй изля върху Марзак злобата, пламнала в сърцето му, след като бе видял колко е намаляло влияние му.
— Глупак такъв! — изръмжа той. — Полюбувай се на делото си, страхливецо! Виж каква каша забърка с женските си съвети. И ти ще ми командуваш галера! Ти ще ми станеш боец по моретата! Защо не ме уби аллах, преди да зачена син като тебе!
Марзак се сви пред яростните думи, които, както се боеше, можеше да бъдат последвани и от нещо още по-лошо. Не смееше да отговори, нито да се оправдае; в този миг почти не смееше да диша.