Кладенецът на възнесението

— Татко, това е само един град. От моята гледна точка не струва дори наполовина колкото армията ти.

— Това е повече от град — възрази Страф. — Това е седалището на лорд Владетеля. Моята крепост. Чух, че използваш Цитаделата ми за свой дворец.

— Просто нямаше къде другаде да ида.

Страф пак почна да яде.

— Е, добре — рече между два сочни къса месо. — Отпърво си помислих, че трябва да си кръгъл глупак, за да дойдеш тук тази вечер. Но сега не съм съвсем сигурен. Вероятно си видял, че е неизбежно.

— Ти си по-силният — отвърна Елънд. — Не мога да ти се противя.

Страф кимна.

— Впечатляваш ме, момче. Облякъл си се както трябва, любовницата ти е Мъглородна, държиш града под свой контрол. Май ще ти позволя да живееш.

— Благодаря ти.

— А в замяна на това ти ще ми предадеш Лутадел.

— Веднага щом се разправим със Сет.

Страф се разсмя.

— Нещата няма да станат по този начин, момче. Ние не преговаряме. Ти слушаш моите заповеди. Утре ще отидем заедно при градските стени и ти ще наредиш да отворят портите. Аз ще вляза начело на армията си и ще поема управлението, а Лутадел ще стане столица на моето кралство. Ако направиш каквото ти кажа, ще те определя за свой наследник.

— Няма да се получи — отвърна Елънд. — Оставих заповед да не отварят портите при никакви обстоятелства.

Страф се подвоуми.

— Моите съветници предполагаха, че може да използваш Вин като заложница, за да ме принудиш да предам града — продължи Елънд. — Ако отидем заедно, ще се досетят, че ме заплашваш.

Лицето на Страф потъмня.

— Моли се да не си го помислят.

— Ще го помислят — настоя Елънд. — Татко, познавам добре тези хора. Чакат и най-малкия повод, за да ми отнемат управлението на града.

— Тогава защо дойде тук?

— За да направя каквото казах. Да преговарям за съюз срещу Сет. Ще ти предам Лутадел — но ми трябва време. Нека първо решим проблема със Сет.

Страф сграбчи ножа за рязане на месо и го заби в масата.

— Казах ти, че не преговарям с теб! Не можеш да ми поставяш условия, момче! Животът ти е в мои ръце!

— Само съобщавам фактите, татко — побърза да отвърне Елънд. — Не искам да…

— Станал си по-хитър — рече Страф и присви очи. — Какво се надяваш да постигнеш с тази игра? Идваш в лагера ми. Не предлагаш почти нищо… — Помисли малко и продължи: — Нищо освен момичето. Онази малка хубавелка.

Елънд се изчерви.

— Това няма да те вкара в града. Спомни си, моите съветници предполагаха, че ще я използваш като оръдие.

— Чудесно — тросна се Страф. — Ти умираш, а аз превземам града със сила.

— И Сет те напада в тил — продължи Елънд. — Притиска те до стената и те принуждава да се предадеш.

— Ще понесе тежки загуби — озъби се Страф. — След това няма да може да превземе града.

— Дори с намалена сила пак ще има по-добри шансове, отколкото ако трябва да го извоюва от теб.