Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
Страф се наведе напред.
— Защо не го продаде?
— Татко, нищо не примамва по-бързо акулите от прясната кръв — отвърна Елънд. — Ако бях продавал големи количества атиум, щях да разкрия, че наистина го притежавам. Което е доста лоша идея, като се имат предвид усилията ни да разсеем тези слухове.
Зад стените на шатрата се чу шум и в помещението влезе момиче. Носеше бална рокля — червена на цвят — и косата й бе сплетена на дълга черна плитка. Нямаше повече от петнайсет.
— Хоселе — рече Страф и й посочи креслото до себе си. Момичето кимна покорно и изтича до своя господар. Беше се гримирала, а роклята й бе доста къса. За Елънд нямаше съмнение каква е връзката й с баща му.
Страф се усмихна и продължи да дъвче. Момичето малко приличаше на Вин — имаше мургава кожа, същата черна коса и подобни нежни черти. Това беше поредното изявление. Мога да си намеря досущ като твоята — дори по-млада и по-красива.
Точно в този момент — докато гледаше подигравателното пламъче в очите на баща си — Елънд осъзна защо го мрази толкова много.
— Може би бихме могли да сключим сделка, момче — рече Страф. — Предай ми атиума и аз ще се разправя със Сет.
— Пренасянето ще отнеме време — отвърна Елънд.
— Защо? Атиумът не е тежък.
— Защото е много.
— Не толкова, че да не можеш да го натовариш на една карета.
— По-сложно е, отколкото си мислиш възрази Елънд.
— Не смятам — отвърна засмяно Страф. — Просто не искаш да ми го предадеш.
Елънд се намръщи.
— Нямаме атиум — прошепна Вин.
Страф се извърна към нея.
— Така и не го намерихме — продължи тя. — Келсайър свали лорд Владетеля, за да можем да се доберем до неговия атиум. Но не можахме да открием къде го държи. Вероятно не е в града.
„Виж, това не го очаквах…“ — помисли Елънд. Разбира се, Вин често действаше спонтанно, също както и Келсайър. Когато си с Вин, всички планове могат да хвръкнат в един миг през прозореца — но обикновено след това тя правеше нещо още по-добро.
Страф мълчеше. Изглежда, бе повярвал на Вин.
— Значи наистина няма какво да ми предложите.
„Трябва да се преструвам на слаб — напомни си Елънд. — Да го накарам да мисли, че може да превземе града по всяко време. Но че не си заслужава да го прави. — Запотропва по масата, като се стараеше да изглежда изнервен. — Ако повярва, че атиумът не е у нас, едва ли ще нападне града веднага. Няма какво да спечели там. Затова Вин му разкри истината“.
— Вин не знае какво говори — обади се той. — Държа атиума на скрито място дори от нея. Сигурен съм, че ще можем да уредим нещо, татко.
— Не — заяви Страф. Изглеждаше развеселен. — Ти наистина нямаш атиум. Зейн каза… но нищо, тогава не му повярвах…
Страф поклати глава и отново почна да яде. Момичето до него не се хранеше, седеше тихо, като украшение, за каквото вероятно я имаха. Страф отпи голяма глътка вино, въздъхна доволно, погледна малката си любовница и й нареди:
— Излез.
Момичето незабавно стана и излезе.
— Ти също — обърна се Страф към Вин.
Вин замръзна и погледна Елънд.
— Всичко е наред — каза той бавно.
Тя се поколеба, после кимна. Самият Страф не представляваше голяма опасност за Елънд, а тя беше Мъглородна. Ако нещо се объркаше, можеше бързо да се върне при него. Ако излезеше, те щяха да продължат с ролите, които играеха — Елънд щеше да изглежда още по-безпомощен. И щеше да е дори в по-добра позиция да преговаря със Страф.
Вин поне се надяваше да е така.
— Ще чакам отвън — каза тя и излезе.
27.
Той не беше обикновен войник. Притежаваше силата да командва — човек, когото сякаш самата съдба подкрепяше.
— Е, добре — заяви Страф и остави вилицата. — Да бъдем искрени, момче. Ей толкова ме дели от решението да те убия.
— Нима ще екзекутираш собствения си син?
Страф сви рамене.
— Ти се нуждаеш от мен — продължи Елънд. — За да можеш да победиш Сет. Можеш да ме убиеш, но няма да спечелиш нищо. Все още ще трябва да превземеш Лутадел със сила и Сет ще може да те нападне — и да те разгроми, тъй като ще си отслабен.
Страф се усмихна, скръсти ръце и се надвеси над масата.
— Грешиш и за двете неща, момче. Първо, мисля, че ако те убия, следващият военачалник на Лутадел ще е по-склонен да ми се подчинява. Имам хора в града, които го потвърждават. Второ, не ми е нужна помощта ти, за да победя Сет. Двамата с него вече сключихме съюз.
— Какво?! — възкликна Елънд.
— Какво смяташе, че правех през тези седмици? Седях и чаках да ме поканиш на среща? Със Сет си разменихме любезности. Той не се интересува от града — иска само атиума. Уговорихме се да го разделим, след като го открием, сетне ще завладеем останалата част от Последната империя. Той поема на северозапад, аз на югоизток. Много сговорчив човек се оказа този Сет.