Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Ефенди, не е ли залегнала във всичко това една твърда, целеустремена и сигурно крачеща напред воля? Не съдба, късмет, а водителство, проводник свише, който те е избрал, наистина, за да осъществи намеренията си, но ти предоставя възможно най-голяма свобода на действия, чувства, мисли и решения? Кой е предопределил това и кои са всички тези добри, могъщи духове, които те закрилят във всяка беда и непрекъснато се грижат очите ти да виждат все по-напред и с все по-голяма яснота? Ти вървиш по пътя, който наричаш свой. И той е твой, наистина, но същевременно и техен. Хем не се отклонявай от него! Не се подмамвай по пътеките на други! Ще изгубиш силната си закрила и ще се превърнеш от повелител в роб! Това е същото водителство, което веднага с твоето идване доведе и мен във Високата къща. Сега го осъзнаваме. Ние си подаваме ръце за благото на джамикуните. И като знам това сега, мога откровено да говоря. Имаш ли време, ефенди?
— За моята душа — винаги. Ти нали си това… Джаннех?
— Колко ме радва, че това мило име звучи и от твоята братска уста! Знаеш, че съм натоварена от Марах Дуримех да направя тук някои проучвания. Устад не биваше, наистина, да знае нищо за това, но да научи после резултата. Нямаш си представа колко надалеч гледа тя, златната жена в бедняшка одежда! И нейната привидно слаба, малка ръка, която обаче е толкова могъща, когато се касае да предпази доброто! Тя познава Сенките, знае също и поведението им и не ги изпуска от своите остри очи. За този район аз трябва да съм нейните очи. Ето защо моето тихо сноване навсякъде и изследване на руините.
— Дори нощем! Нима наистина нямаш страх? — попитах.
— Страх? Ти страхуваш ли се, ефенди?
— Не.
— Кажи ми тогава защо душата трябва да изпитва страх, щом като духът не се страхува? Толкова малко ли ги познаваш, че смяташ духа за исполински силен, а душата за нуждаеща се от помощ? Моля те, вярвай в противното! Помисли за душата на собствения ти народ! Всичките, всички духове на световната история да се въоръжат против нея, какво ще стори тя? Само ще се усмихне! Но страх няма да има! А и от кого ли?! Нали знаеш, че исках да дойда пак тук, за да подслушам онези шестима потайници, което в никой случай нямаше да бъде безопасно, ала нито за миг не ме споходи мисълта за страх. В деня след споменатата нощ дойдох отново тук да разгледам следите. Те водеха в светилището, където онези бяха седели, но вероятно със съвещателна цел.
— Видя ли още нещо?
— Не.
— Къде се намира въпросното "светилище"?
— Второто помещение през онази тясна врата.
— Ще те помоля да ми го покажеш.
— Сега?
— Да.
— Тогава почакай! Вътре е тъмно. Ще отида да взема свещ.
— От къщата?
— Не. Тук съм скрила свещи, понеже често се нуждая от тях.
Тя се отдалечи, но само след късо време се върна. Скривалището й значи беше наблизо. Отправихме се към споменатата тясна врата. Отдалеч изглеждаше, че гъсталакът отпред е непроходим, но покрай зида беше утъпкан, така че добре се минаваше. И това явно не се случваше рядко!
Влязохме и се озовахме в едно високо помещение от квадри, което притежаваше три отвора за врати, но естествено без самите врати. През единия бяхме дошли. Вторият водеше вляво към дълга тясна зала, а третият, точно пред нас, в Светилището. Вдясно някога също е имало врата, но отдавна зазидана. Нарекох тази част от строежа двуетажна. Отвън изглеждаше така. Долният етаж беше без прозорци, горният с тесни хоризонтални осветителни отверстия, каквито могат да се видят тук и там в Германия по старите плевници. За вътрешно осветяване от слънцето не можеше и дума да става. Потонът се носеше от една-единствена, много ярка средна колона, която се извисяваше от нещо като каменен чебър за вода, сега естествено празен. Ако хората са се пречиствали в този "шадраван", как са го пълнили? Подът се състоеше от големи плочи, но те от мръсотия не можеха да се видят.
Запалихме една свещ и отидохме най-напред до отсрещната врата, за да влезем в Светилището. Как бе стигнала Шакара до тази дума? Познаваше ли Библията? Това отделение беше по-малко и по-ниско от предното и напълно лишено от прозорци. Имаше тежък, лош въздух. Трите стени бяха голи, задната — не. Там се намираше нещо, което сметнах за олтар. Някой израилтянин вероятно щеше да го приеме за подобие или дори за древния оригинал на скинията. А над него се претегляше своего рода галерия — като в романска или готическа църква, до която по-рано е водило несъществуващо вече стълбище. Местата, където отделните стъпала са се подпирали на страничната стена, още се виждаха. По средата на помещението видяхме три редици с по три каменни седалки, предназначени някога за жреците. Подът и тук се състоеше от плочи. Лежащата върху тях мръсотия беше по-голяма от онази вън.