През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Няма да можете да ги използвате, защото първият, който посегне към пушката, копието или ножа си, ще умре най-напред. Но ако не се съпротивлявате, няма да ви причиним зло, а ще се разберем с добро.
— Няма да успеете, тъй като сте вързани за дървото.
— Имаш право. Но ако пожелаем, скоро ще бъдем свободни — му отвърнах с напълно спокоен тон. — Това въже е омотано само около нас и дървото. Аз ще дам двете малки оръжия на другаря ми, както правя сега. После вземам ножа и виж — с едно рязване сме свободни.
Каквото му говорех, това и вършех. Изправих се до дървото с карабина в ръка. Линдси стоеше до мен с револверите. Той кимна широко усмихнат, любопитен за всичко, което правех, защото не можеше да разбере думите ми.
— Ти си умен човек — каза предводителят, — но защо ни съсипа въжето? Седни обратно и обясни за двете малки оръжия.
— Вече на два пъти ти казах, че то не може да се обясни, а само да се покаже. Но ще го направя, ако изпълните това, което искам от вас.
Едва сега започваше да му става ясно, че не се шегувам. Той се изправи, последван и от другите, и всички посегнаха към оръжията си.
— Какво предлагаш? — попита той заплашително.
— Изслушай ме спокойно! Ние сме хора, с които не трябва да се шегуват дори и когато са пленени. Вие обаче ни ограбихте и вързахте, като че ли сме крадци и разбойници. Искаме да ни върнете всичко!
— Няма да го направим!
— Тогава ще изпълня желанието ти и ще ти покажа как се борави с нашите оръжия. Но запомни: първият, който стреля по нас или иска да ни прободе, ще умре най-напред! По-добре да се разберем с добро, отколкото да ви убиваме!
— И вие ще загинете!
— Но повечето от вас ще ни изпреварят!
— Трябва да ви вържем, защото ще ви отведем при нашия мелик.
— Няма да ни отведете при вашия мелик — ще се защитаваме. Но ако ни върнете всичко, което ни принадлежи, ще ви последваме доброволно. Така ще можем да се покажем пред него като истински войници.
Добрите хорица не бяха кръвожадни и много се страхуваха от оръжията ни. Спогледаха се, казаха си нещо тихо и накрая предводителят им попита:
— Какво искаш да получиш обратно?
— Всички дрехи.
— Ще ги имаш.
— Парите и всичко, което беше в джобовете ни.
— Трябва да ги задържим, за да ги предадем на нашия мелик.
— И оръжията.
— И тях трябва да задържим, иначе може да ги използвате срещу нас.
— Накрая искаме нашите коне.
— Искаш невъзможното!
— Е, добре. Сами ще сте виновни, ако си вземем със сила това, което ни принадлежи. Ти си предводителят и си задигнал имуществото ни. Трябва да те убия, за да си върна заграбеното.
Вдигнах карабината. И Линдси държеше пистолетите си готови за стрелба.
— Стой, не стреляй! — заповяда човекът. — Наистина ли ще ни последваш, ако ви върнем всичко?
— Да — отвърнах аз.
— Закълнете се!
— Обещах ви, това е все едно, че сме се заклели.
— И няма да посягате към оръжието?
— Няма, освен ако не трябва да се отбраняваме.
— Тогава ще получиш всичко.
Той размени полугласно отново няколко думи с хората си и, изглежда, им обясни, че пак ще получат каквото са ни отнели. Най-сетне оставиха нещата пред нас, така че проверихме дали всичко е налице. Ние облякохме дрехите си, а през това време Линдси ме накара да му разкажа за резултата от преговорите. Когато привърших, по лицето му се изписа колебание:
— Какво направихте, сър! Свободата ни е в ръцете им!
— Мислите ли? Без бой няма да се предадем!
— Трябваше да разстреляте всички!
— Петима или десетима, но после щяха да ни надвият. Освен това не трябва така позорно да злоупотребявам с доверието на предводителя им. Бъдете доволен, че взехме обратно нещата си. Ще съумеем да се оправим и по-нататък.
— Къде ни водят?
— Ще разберем тепърва. Впрочем, сър Дейвид, можете да бъдете сигурен, че приятелите ни няма да ни изоставят. Зная, че Халеф ще направи всичко възможно, за да ни помогне.
— Вярвам. Храбрец е!
След като прибрахме всичките си неща, се качихме на конете и продължихме по пътя. Трябваше само да смушкам коня, за да бъда свободен, но бях дал дума и исках да я удържа. Яздех до предводителя, който не отделяше от мен угрижения си поглед.
— Питам те пак, накъде ни водиш? — започнах отново.
— Това ще реши меликът.
— Къде е той?
— Ще го чакаме на склона на планината.
— На кого е мелик?
— На Лисан.
— Значи сега е в Лисан и ще дойде по-късно?
— Той тръгна да преследва бея на Гумри.
— Аха! И защо се отделихте от него?