През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Никога, дори и да се наложи да ги търся едно по едно из цял Кюрдистан!
— Уел! Ще търся с вас!
Яздехме през широка долина между две възвишения, които се простираха от североизток към югоизток. После свихме наляво и се заизкачвахме из планината, докато стигнахме до високо плато. Оттук на изток се виждаха къщите на няколко селища и река, където се вливаха няколко потока.
Спряхме да починем в дъбова гора. Конниците слязоха от конете. И на нас позволиха да седнем, но ни привързаха за ствола на едно дърво. Всеки извади за храна каквото носеше, а за нас остана привилегията да ги гледаме как ядат. Линдси се изкашля навъсен и изръмжа:
— Знаете ли какво би ме зарадвало, сър?
— Какво?
— Шунка и лапа от мечка.
— Забравете тази прищявка! Гладен ли сте?
— Не, ядът ме засити. Вижте онзи мъжага. Не може да се оправи с револверите.
Хората разглеждаха на спокойствие всичко, което ни бяха отмъкнали. Видяхме как нашето имущество минаваше от ръка на ръка, накрая и парите. Те бяха грижливо прибрани. Вниманието на новите собственици привличаха най-вече оръжията. Предводителят държеше двата ми револвера. Той не можеше да «загрее» как се борави с тях, прехвърляше ги из ръцете си и накрая ме попита:
— Стреля ли се с това?
— Да.
— Как става?
— Не става с думи, а с показване.
— Покажи тогава!
Мъжът не се замисли, че малкият предмет може да бъде опасен за него.
— Няма да го разбереш — казах аз.
— Защо?
— Защото първо трябва да проумееш конструкцията и да знаеш как да боравиш с лекото оръжие.
Имах предвид карабината «Хенри». Подобно на револверите тя беше снабдена с предпазител, с който мъжът не знаеше какво да прави.
— Обясни ми тогава — подхвърли той.
— Вече ти казах, че това трябва да се демонстрира!
— Ето ти пушката!
Той ми подаде карабината и когато я почувствах в ръката си, знаех, че няма от какво повече да се страхувам.
— Дай ми нож, за да мога да отворя спусъка на пушката! — казах му аз.
Предводителят на несторианците ми подаде нож, аз го взех, дръпнах предпазителя назад с острието му, макар и да можех да го направя с най-лекия натиск на пръста, и задържах ножа в ръката си.
— Кажи ми какво да улуча? — попитах го след това. Той се огледа и после каза:
— Добър стрелец ли си?
— Да.
— Тогава свали една от онези шикалки!
— Ще сваля пет, а ще стрелям само веднъж.
— Не е възможно.
— Възможно е. Да заредя ли?
— Зареждай!
— Тогава ми дай кесията, която висеше на пояса ми. Ти си я привързал за своя пояс.
Заредих пушката, но ми беше жал за патроните.
— Какви са тези малки неща в кесията? — попита той.
— Ще ти ги покажа. Който има подобно нещо, не се нуждае от барут или куршум, за да може да стреля.
— Виждам, че не си кюрд, защото притежаваш неща, които никой в тази страна не е имал. Наистина ли си християнин?
— Наистина.
— Кажи ми «Отче наш»!
— Не говоря добре кюрдски. Трябва да ме извиниш, ако направя някоя малка грешка.
Постарах се да не бъркам. Той ме поправяше от време на време, тъй като не знаех думите «изкушение» и «изкупление». Накрая, все пак доволен, каза:
— Ти наистина не си мюсюлманин, защото един мюсюлманин никога нямаше да произнесе молитвата на християните. Ти няма да злоупотребиш с оръжието и затова ще ти дам кесията.
Спътниците му не сметнаха, че посТъпва непредпазливо. Всички те принадлежаха към една народност, която дълго време не се беше съпротивлявала срещу насилието на своите потисници. Затова и не оценяваха какво значи един решителен мъж да държи в ръцете си оръжие. А и всички бяха любопитни да видят как ще стрелям.
Извадих един патрон и се престорих, че зареждам. После се прицелих в клона с шикалките, от които пет трябваше да сваля. Натиснах пет пъти и те паднаха. Удивлението на несторианците беше безгранично.
— Колко пъти можеш да стреляш с тази пушка? — попита ме предводителят.
— Толкова, колкото пожелая.
— А с тези малки оръжия?
— И с тях много пъти. Да ти обясня ли?
— Направи го!
Поставих карабината до себе си и посегнах към револверите. Линдси напрегнато наблюдаваше всяко мое движение.
— Казах ви, че съм европеец. Ние сме миролюбиви хора, но ако ни нападнат, никой не може да ни победи, защото имаме чудодейни оръжия. Вие сте повече от тридесет храбри бойци. Ако ние двамата не бяхме вързани за това дърво и искахме да ви убием, щяхме да свършим с вас само за три минути. И то с тези три оръжия. Вярваш ли ми?
— И ние имаме оръжия — каза несторианецът с едва доловима загриженост.