През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Тогава сигурно ще се намери някой друг — каза агата. Но тъй като присъстващите отговориха отрицателно, той продължи:
— Значи няма? В такъв случай ще трябва да измислим нещо друго. Събрани сме всички и можем да го обсъдим.
— Няма какво толкова да се съвещаваме — обясни Баруд ал Амасат. — Желаем смъртта на тези хора и трябва да ги убием, без немецът да може да ни погледне. Това може да стане само ако нападнем него и хората му по време на сън.
— Съвсем правилно! — съгласи се Манах ал Барша. — Ще изчакаме, докато чужденците заспят, и ще ги нападнем, ако отровата за плъхове на моя брат дотогава не ги е убила.
— Отрова за плъхове ли? — попита мюбарекът. — Намерихте ли такава?
— Да. Уговорих се с Мурад, като му съобщавах за пристигането ви. Смяташе да я сложи в бърканите яйца, които вероятно са изяли.
— Е, тогава смъртта им е сигурна, в случай че не е сложил прекалено малко.
— О, цели три шепи сложих в яйцата — изръмжа Хабулам. — Това е достатъчно да убие десет души. Но на тези чудовища изобщо не им навреди.
— Изобщо ли? — учуди се мюбарекът. — Как така?
— Защото тези хора не ядоха яйцата! Гяурът с лошия поглед веднага забелязал, че ястието е отровено.
— Но това е невъзможно! — подскочи Манах.
— Невъзможно ли? Бих искал да знам дали за чужденеца въобще има нещо невъзможно! Представете си, той дойде при мен с тримата си придружители, за да ми донесе яйцата. По неговия любезно-подигравателен начин ми каза, че най-хубавата част от яденето се полагала на домакина и затова трябвало да изям яйцата.
— Вай!
— Освен това ефендито искаше да ги изям пред очите им. Дори отгоре беше наслагал умрели врабчета, на които преди това дал да опитат отровата.
— О, Аллах, така всичко е пропаднало!
— За съжаление! За нещастие Яник също е ял от тях и сигурно ще умре.
— За този човек не е жалко! — прекъсна го Хумун злорадо.
— Защото е твой враг ли? Помисли само на какво подозрение ме излага! За отровителство може да ме осъдят.
Агата разказа на учудените си слушатели целия случай, а после продължи:
— Бърканите яйца унищожиха всички врабчета, но трябва да ми докаже, че са били отровени!
— Смъртта на Яник ще докаже това.
— О, не! Кой знае какво е ял? Ще кажа, че самият аз съм ял от тях, но не са ми навредили ни най-малко.
— Дали чужденците ще ядат тази вечер още веднъж?
— Така си мисля. Най-малкото трябва да им предложим истинска вечеря, разбира се, без отрова. Не искам отново да се излагам на опасност, пак да ме видят като отровител и тогава сигурно ще ме разобличат. Не, трябва да бъдат добре и богато нахранени, сякаш са ми най-скъпи гости.
— Според мен добре ще постъпиш. Това гостоприемство ще заблуди враговете ни и ще разпръсне подозрението им. Вниманието им ще бъде приспано и тогава лесно ще се справим с тях. И така, нагости ги възможно най-пищно. Можеш да го направиш, защото това, което ще ти струва, е дреболия в сравнение с огромната полза, която извличаш и ще продължаваш да извличаш от нашия съюз.
— Огромна ли? Говориш така, сякаш сте ми донесли милиони. Но предимствата, които ми предлагате, са нищожни в сравнение с опасността, на която се подлагам като ваш съучастник.
— Охо!
— Помисли само за днешния случай! Ако убием тези чужденци, с мен е свършено. Цялото ми влияние няма да стигне, за да си спася живота! Вие ще си заминете и няма да ви хванат. Нямате родина и недвижим имот. Ако искам да се спася с бягство, ще загубя всичко, каквото притежавам.
— Извърши всичко умно! — измърмори мюбарекът. — От омразниците не бива да остане никаква следа.
— Те трябва да бъдат накълцани на дребни парченца и хвърлени в големия рибарник на Мурад, за храна на щуките — каза Суеф.
— А после аз ще ям щуките, нали? — попита агата, правейки жест на отвращение. — Само това ми остава!
— Не е необходимо. Ще продадеш рибите. Сега да побързаме да приключим всичко до разсъмване без шум, защото не бива да стреляме.
Последва дълго съвещание как е най-добре да ни нападнат и дали да ни удушат или пребият. Най-сетне враговете ни се споразумяха да се изкатерят по кулата със стълба, да вдигнат капака в отвора на стълбището и после внимателно да слязат до най-долния етаж, където ще спим ние.
— Негодниците сигурно са нащрек — подхвърли Баруд ал Амасат.
— Не вярвам — отвърна агата. — Защо ще пазят? Ще затворят вратите и прозорците и понеже не предполагат, че някой ще влезе в кулата отгоре, ще се чувстват съвсем сигурни. Впрочем преди това бихме могли да се убедим дали спят.