Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Любимо и ефикасно възпитателно средство на Дауерлинг е следното: свиква войниците чехи и им изнася лекция, в която говори за военните цели на Австрия, като им обяснява и общите методи за военно възпитание: от белезиците до бесилото и разстрела. В началото на зимата, преди да постъпя в болницата, провеждахме ученията си на плаца в съседство с единадесета рота. И щом дадяха почивка, Дауерлинг се обръщаше с реч към новобранците чехи.
„Аз зная — започваше той, — че сте негодници и че от главите ви трябва да се избие всяка налудничавост. С чешкия си език няма да стигнете даже под бесилото. Най-висшият ни командир също е немец. Чувате ли? Himmellaudan, nieder!278“
Всичко живо ляга и както лежат на земята, Дауерлинг се разхожда пред тях и ораторствува:
— „Nieder“ ще си остане „nieder“ дори и да изгниете в калта. „Nieder“ е съществувало даже и в древния Рим. Още тогава всички мъже от седемнайсет до шейсетгодишна възраст са били свиквани във войската и са служели по трийсет години по бойните полета, а не са се търкаляли като свине в казармите. Още тогава е съществувал единен военен език и единно командуване. Много интересно е да се знае как биха погледнали господа римските офицери, ако войниците им заговореха etrurisch279. Така и аз искам всички да отговаряте на немски, а не на вашата патагонщина. Виждате ли колко хубаво е да се лежи в калта, а сега представете си, че на някой от вас му омръзнела лежи и стане. Какво ще направя аз? Ще му разчекна устата до ушите, защото това е нарушение на чинопочитанието, неподчинение, бунт, провинение срещу задълженията на редовния войник, нарушение на уставите и дисциплината, пренебрегване на служебните предписания изобщо, от което следва, че такъв тип го чака въжето и Verwirkung des Anspruches auf die Achtung der Standesgenossen280.
Школникът замълча и след малко пак продължи. През време на почивката очевидно той мислено си беше набелязал плана, по който да разгърне описанието на обстановката в казармата.
— Това се случи през времето на капитан Адамичка, а той беше съвършено апатичен човек. В канцеларията си обикновено гледаше в празното пространство, сякаш беше кротък луд, а изражението му беше такова, като че ли искаше да каже: „Изяжте ме, мухи!“ А на батальонен рапорт само един бог знаеше какво си мислеше. Веднъж на батальонен рапорт един войник от единадесета рота поискал разрешение да се оплаче от офицерския кандидат Дауерлинг, който предния ден на улицата го нарекъл чешка свиня. Като цивилен войникът беше книговезец, национално осъзнат работник.
„Такава е, значи, работата? — тихо казал капитан Адамичка, тъй като той винаги говореше тихо. — Това, значи, ви казал той снощи на улицата? Трябва да се установи дали сте имали разрешение да излезете от казармата.“ След известно време капитан Адамичка заповядал да извикат подателя на оплакването.
— Установи се — рекъл той пак тихо, — че тоя ден ви е била разрешена отпуска до десет часа вечерта. И затова няма да бъдете наказан. Abtreten!281
За същия капитан Адамичка след това разправяха, че имал чувство за справедливост и затова го изпратиха на фронта. На негово място дойде капитан Венцел. А той, колкото се отнася до националистическите разправии, беше истинско дяволско изчадие. В негово лице офицерският кандидат Дауерлинг си намери майстора. Капитан Венцел е женен за чехкиня и изпитва най-голям ужас от националистическите спорове. Преди години, когато служел като капитан в Кутна гора, в един хотел той наругал в пияно състояние оберкелнера и го нарекъл чешка сволоч. Обръщам внимание, че в обществото капитан Венцел говори изключително чешки, както и у дома си, и че синовете му се учат на чешки език. Но казана дума — хвърлен камък. Местният вестник напечатал това, а един депутат във Виенския парламент подал интерпелация за държането на капитан Венцел в хотела. Венцел по тоя случай имал големи неприятности, тъй като това съвпадало с предстоящото гласуване на военния бюджет и пияният капитан Венцел от Кутна гора със своето държане само усложнил положението.
По-късно капитан Венцел научил, че цялата тая попара му била надробена от подофицер-школника Зитко, който изпратил съобщението във вестника. Между него и капитан Венцел се били установили отношения на вражда още от времето, когато Зитко в една компания в присъствието на капитан Венцел се впуснал да разсъждава за величието на природата и нищожеството на човека. Според него достатъчно било да се погледне божията природа, да се съзерцава как облаците покриват хоризонта, как на кръгозора се извишават планините, как водопадът реве в гората и как птиците пеят.
278
Дявол да го вземе, лягай! — Б.пр.
279
Етруски. — Б.пр.
280
Лишаване от право на уважение от другарите му по съдба. — Б.пр.
281
Свободен сте! — Б.пр.