Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Но аз си мислех, че ще се върнеш при мен. — Красивото лице на Едуард показваше колко е ядосан.
— А аз си мислех, че ще се ожениш за мен — тъжно отвърна Лита. — Намерих пръстена, Едуард. Преди месеци.
Той поклати глава:
— Щях да го направя. Все още го искам. Веднага щом си готова да се върнеш у дома.
— Не разбираш ли, Едуард? Не мога да бъда обвързана така. Искам „Ню Уейв“ да се превърне в нещо повече от дребна независима агенция. Ще се налага да летя напред-назад.
— Не става дума за бизнеса.
— Но е така. И за това, че не можеш да ми казваш как да живея живота си. — Тя стана. — Аз съм млада и трябва да мога да върша нещата по свой начин. Работила съм толкова усилено и не искам да се окажа нечия богата съпруга.
Изнесе багажа си и си купи собствена къща във Вилидж. Имаше и сълзи, но бе прекалено заета, за да плаче дълго или да обръща особено голямо внимание на тази раздяла. Скъсването с Едуард бе сладко-горчиво за нея. Болеше я, но знаеше, че е постъпила правилно.
Навярно наистина разбиваше мъжките сърца. Но нямаше намерение да повтаря една и съща грешка. Беше оставила Рупърт да й казва какво да прави и той я бе разорил. Щом Едуард не можеше да я приеме такава, каквато е, значи трябваше да го напусне.
Хари Вайс се зарадва много на връщането й. Показа й рекламните кампании, които бяха организирали за шоколадите „Рич Милк“ и за безалкохолните напитки „Панда“. Клиентите им бяха доволни, продуктите бяха донесли значителни печалби. Според Лита тя би се справила и по-добре, но осъзнаваше, че не може лично да отговаря за всяка рекламна кампания.
Хари винаги успяваше да намери нови талантливи хора. Ако смяташе да стане от големите в бизнеса, трябваше да го остави да си върши работата.
— Можеш лично да правиш дизайна на всяка реклама и да поемаме само по двайсет и пет поръчки на година — иронично й подхвърли Хари, когато забеляза изписаното на лицето й колебание.
— Прав си.
— Знам, че съм прав.
— Ще замина за още три месеца за Лондон — ще наема служители, ще започна проекта на „Уилсън“, ще направя представяне на фирмата пред търговските представители. — Лита прелистваше купчината благодарствени картички от клиенти. — Това е страхотно, Хари! Заслужаваш голяма премия. Какво ще кажеш за още пет процента?
— Предпочитам акции.
— Защо?
— Защото не съм глупак, Лита. — Хари се ухили на младата жена срещу себе си. — Виждам накъде вървят нещата.
Лита бе уредила да изнесат вещите й от апартамента на Едуард, докато той е на работа. Внимателно ги разопакова и прибра всички лични неща на съхранение в мазето. После отиде до агенция за недвижими имоти и обяви, че дава под наем къщата си за два месеца, заедно с обзавеждането.
— Не мога да повярвам, че си направи труда да се занимаваш и с това — отбеляза Хари, докато я караше към летището.
— Човек трябва да внимава и с дребните разходи.
— Каквото и да означава това. — Хари се намръщи. — Ще се оправиш ли в Лондон, Лита? Не познаваш никого там.
— Познавам Джослин Уилсън.
— Имах предвид, че нямаш приятели.
— Мога да си намеря. Пък и откъде време за приятели? Ще съм като залепена за бюрото си.
— Жена ми има познати в Лондон. Може да им се обади и да им спомене за теб.
— Много мило, но…
Хари пренебрегна протестите й:
— Трябва да имаш и социален живот, иначе ще получиш нервна криза.
Лита отметна лъскавата си кестенява коса.
— Нервна криза ли? Разсмиваш ме.
— Нека да отгатна. Нямаш време за такава.
Джослин Уилсън удържа на думата си. Лита се оказа много заета. Започна с поръчката за фериботната компания. Успя с лекота да продаде ваканционни пътувания с корабите. Трябваше да се справи също с корпоративното представяне на компанията и с последствията от планираното разпродаване на останките от „Ланкастър“, около които кръжаха лешоядите от различни промишлени отрасли. Сутрин провеждаше интервюта за работа: млади, бедни и талантливи хлапета, които харесваха музиката на „Ти Рекс“, Бауи и „Дъ Ху“ и които не успяваха да се издигнат в големите компании за връзки с обществеността и рекламните агенции.
Лита очакваше те да са чували името й. Ако работиш в рекламата, трябва да усещаш пулса на бизнеса. Беше много известна в Ню Йорк, а и „Ню Уейн“, с ядрото си й от избягали от „Дохъни“ служители, бе истинско събитие. Ако знаеха това и бяха модерно облечени, ги наемаше. Създаде лондонския клон на фирмата си по свой образ и подобие и не след дълго получиха първия си клиент извън „Уилсън“. Беше предприемач, който строеше еднакви къщички — квадратни тухлени постройки, всяка абсолютно копие на предишната.