Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Случваше се да му помогне да свърши нещо. Клара и Лео се присъединяваха към тях след училище. Господин Сандоз им пъхаше в ръчичките по една четка и ги наблюдаваше с тъжна усмивка, повтаряше: „Минало, сегашно, бъдеще, сегашно и минало, бъдеще и сегашно, бъдеще и минало.“ Той клатеше глава, сякаш думите го запращаха на дъното на блатото. Всяка сутрин се появяваше в костюм, риза и връзка, обличаше работния си гащеризон и по обяд си слагаше костюма с ризата и връзката, почистваше си ръцете и отиваше в някое кафене. Много държеше на достойнството си. За малко да го загуби преди няколко години, беше успял да го задържи в последния момент и оттогава полагаше грижи да го опази. Не обясняваше как за малко не го загубил. Жозефин не го разпитваше. Долавяше божата, нещастието, които напираха да избухнат. Не изпитваше желание да рови в тинята, за да задоволи любопитството си.
Имаше много красиви сини очи, тъжни, но много красиви. Беше точен, работлив, от време на време изпадаше в пристъпи на меланхолия. Оставяше четката и чакаше безмълвно меланхолията да отшуми. В такива моменти напомняше на Бъстър Кийтън. Двамата водеха дълги разговори, които често тръгваха от някаква подробност.
- На колко години сте, господин Сандоз?
- На толкова, че никой да не ме иска.
- И по-точно?
- Петдесет и девет и половина... Тъкмо за боклука!
- Защо говорите така?
- Защото досега не бях осъзнал, че може да си стар и на двайсет години.
- Това е чудесно!
- Не, никак не е чудесно! Когато срещна приятна жена, съм на двайсет, свирукам си, напръсквам се с тоалетна вода, връзвам си фишу и щом поискам да я целуна и тя ми откаже, ставам на шейсет! Гледам се в огледалото, виждам бръчките, косъмчетата в ноздрите, белите коси, пожълтелите зъби, изплезвам език, целия побелял, мириша лошо... двайсет години и шейсет години не се погаждат.
- И се чувствате като старец...
- Чувствам се като объркана душа. Имам двайсет и пет годишен син и ми се иска и аз да съм на двайсет и пет. Влюбвам се в приятелките му, тичам по шорти, тъпча се с витамини, вдигам гири. Направо съм жалък. Обаче не виждам друго решение, защото в наши дни младостта не е само момент от живота, тя е условие за оцеляване. А преди не беше така!
- Не сте прав. През дванайсети век са изхвърляли старците на улицата.
Той спря да боядисва, очаквайки обяснението. Жозефин се впусна в подробности:
- Зная едно фаблио, тоест народно умотворение, което разказва историята на син, който се оженил, искал да живее сам с младата си булка и изгонил баща си. Заглавието е „Споделената постеля“. Синът говори на стария си баща, който го умолява да не го гони от дома:
Ще ходите и вие по просия, безброй са людете със тази орисия, които поминуват както могат, защото би било наистина несрета да не намирате и вие ястиета там, дето всеки дебне си късмета!
Както виждате, ония времена не са били рай за старите хора! Отхвърлени от всички, те се събирали в банди, били принудени да просят и да крадат.
- Откъде знаете тези неща?
- Изследвам средните векове. Забавлявам се да правя паралели между тези времена и нашата съвременност. А те са много повече, отколкото си представяме! Насилието, упражнявано от младите, отчаянието им от липсата на бъдеще, гуляите по цели нощи, груповото изнасилване на девойки, пиърсинга, татуировките, всичко това е било тема на тези кратки поетични разказчета.
- Тогава нищо не се е променило, нещастието си е все нещастие...
- .. .и страхът си все същият,.. Страхът от променящия се свят, в който оставаш без опорни точки, дезориентиран. Светът е претърпял най-много промени през средновековието. Отначало хаос, после възраждане. Неизбежен период, който не можем да прескочим...
Той извади цигара, запали я и мацна върха на носа си с розова боя. Усмихна се смутено.
- А откъде знаете, че са се страхували?
- От писаните текстове и от археологията, от предметите, които откриват при разкопките. Били са вманиачени на тема сигурност. Издигали са стени, за да се предпазят от съседите, замъци и кули, за да откажат евентуалните нападатели. Търсели са всякакви начини да насаждат страх. Многобройни ровове, крепостни стени, бойници, символични защитници, които бездруго не са били от полза. Ключалки и ключове са най-често срещаните предмети при разкопките. Всичко е било снабдено с ключалки: раклите, вратите, прозорците и градинските порти. Жената била пазителка на ключовете. Тя била господарят на дома.