Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— На мен това ми звучи повече като групов риск, отколкото като групов иск — отвърна Джарет. — Колко ти е застраховката за професионална небрежност?
— Десет милиона.
— Няма да ти стигне.
— Толкова ми предложиха от застрахователната компания. Успокой се, татко, знам какво правя.
Разбира се, Джарет не можеше да отрече успеха на сина си. Парите, които Клей сякаш печаташе, го караха да си спомня с нега за славните битки, които самият той бе водил в съдебната зала. В ушите му звучаха онези далечни, магически думи на председателя на съдебните заседатели: „Ние, съдебните заседатели, намираме ответника за виновен и присъждаме на ищеца десет милиона долара обезщетение.“ След това Джарет Картър прегръщаше своя клиент, подхвърляше нещо великодушно на адвоката на защитата и важно напускаше поредната съдебна зала с поредния си трофей.
Известно време и двамата мълчаха. Спеше им се. Джарет стана и пристъпи до края на верандата.
— Сещаш ли се понякога за онзи чернокож младеж? — запита той, вперил поглед в мрака. — Който беше застрелял някого, без сам да знае защо?
— Текила ли?
— Същият. Беше ми разправил за него, когато купувахме яхтата в Насау.
— Да. Сещам се от време на време.
— Хубаво. Парите не са всичко на този свят.
С тези думи Джарет отиде да си легне.
Почти целият следващ ден премина в обиколка на острова. Капитанът се оправяше с платната и вятъра, но ако не беше Маккензи, имаше реална опасност да отплава в открито море и да не се върне повече — до такава степен вниманието му беше погълнато от Ридли, която през повечето време се пържеше гола на палубата. Джарет не можеше да откъсне очи от нея. Същото се отнасяше и за Маккензи, но затова пък той беше в състояние да управлява яхта и насън.
Обядваха в закътано заливче откъм северната страна на острова. Край Сейнт Мартин Клей пое руля, докато баща му се захвана с бирата. Вече осем часа на Клей не спираше да му се гади, а новата му роля на капитан с нищо не облекчи състоянието му. Животът на яхта не беше за него, нито пък особено го привличаше идеята за околосветско плаване — щеше да оповръща целия океан. Виж, самолетите бяха друго нещо.
След две нощи на твърда земя Джарет беше готов да се върне в морето. Баща и син се сбогуваха рано на третата сутрин, после катамаранът, със запален двигател, отплава на собствен ход от пристанището на Густавия без определена цел. Клей си представяше как баща му и Маккензи спорят накъде да поемат, докато яхтата ги носи в открито море.
Така и не разбра откъде една брокерка на недвижими имоти се бе появила на верандата на вилата. Беше там, когато се върна от пристанището — очарователна французойка, която седеше с Ридли на чаша кафе. Двете бъбреха оживено. Обясни, че минавала наблизо и просто се отбила да нагледа къщата, която била собственост на нейни клиенти — семейство канадци, които тъкмо в момента се развеждали. А иначе вие как сте?
— Страхотно — отвърна Клей, като седна до тях. — Къщата е превъзходна.
— Ах, колко се радвам! — зачурулика брокерката. — Един от най-добрите имоти, които управляваме. Тъкмо разказвах на Ридли, че е построена преди четири години от канадците, които са идвали тук само два пъти, доколкото знам. Бизнесът на съпруга бил доста западнал. Тя пък тръгнала с личния си лекар, нещата съвсем се оплели, с две думи, къщата се продава на много разумна цена.
Заговорническо споглеждане с Ридли. Колкото да запълни паузата, Клей зададе единствено възможния въпрос:
— Колко?
— Само три милиона. Започнаха от пет, но между нас казано, пазарът сега е доста замрял.
След като жената си тръгна, Ридли го завлече в спалнята. Сутрешният секс беше нещо непознато за тях, но тя се представи великолепно. Също и следобед. По време на вечерята в ресторанта непрекъснато го опипваше. Среднощният сеанс започна в басейна, мина през джакузито, после се пренесе в спалнята и след цяла нощ бурни страсти, на другия ден по обяд брокерката се появи отново.
Клей беше напълно изтощен и не му беше до недвижими имоти. Ала Ридли искаше тази къща повече от всичко друго на света, поне до този момент, и накрая той я купи. В действителност цената беше дори ниска; един ден, когато пазарът се съвземеше, винаги можеше да я продаде с печалба.
Докато оформяха документите, Ридли попита Клей насаме дали не би било по-разумно да впишат къщата на нейно име с оглед на данъците. Тя беше точно толкова запозната с американските и френските данъчни закони, колкото той с наследственото право в Грузия, ако там изобщо имаше такова. Не си познала обаче, каза си той наум. А на нея отговори кратко, но твърдо: