Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Охо, ето го и новият татко! — провикна се Джони. — Ела тук, Дилип! Запознай се с госпожица Карла, приятелка на Лин. Тя дойде да хапне с нас.
Дилип се поклони ниско, долепил длани за поздрав, а после се отдалечи със срамежлива усмивка да огледа как върви приготвянето на чая на двата големи котлона. Директорът на строежа му беше дал един ден отпуска да организира празненството за семейството и приятелите си. Колибата му беше в законната част на бордея, но близо до моята собствена отвъд телената ограда.
Близо до празнуващите жени, точно зад котлоните с чая на Дилип, двама мъже се опитваха да изтрият нещо от стената. Думата, която — някой бе надраскал там, все още можеше да се разчете. С големи латински букви беше написано „САПНА“.
— Какво значи това? — попитах Джони Пурата. — Напоследък виждам тази дума навсякъде.
— Това е лошо, Линбаба — той се изплю и се прекръсти суеверно. — Това е името на крадец, гунда. Той е лош човек. Върши злини из целия град. Нахлува в къщите с взлом, краде, дори убива.
— Убива ли каза? — попита Карла. Устните й бяха изпънати, а челюстта й бе добила твърд, мрачен контур.
— Да! — отвърна натъртено Джони. — Първо бяха само думи, на плакати и на такива работи, и надписи по стените. Но сега се стигна до убийство, хладнокръвно убийство. Двама души бяха убити снощи в собствените им домове.
— Този Сапна е толкова ненормален, че използва женско име — усмихна се презрително Джитендра.
Струваше си да се отбележи. Думата „сапна“, която означаваше „сън“, беше от женски род, и доста често срещано женско име.
— Не е толкова ненормален — възрази Прабакер. Очите му блестяха, но беше сериозен. — Той казва, че е кралят на крадците. Казва, че щял да тръгне на война, да помогне на бедните хора и да убива богатите хора. Да, това е ненормално, но с такова ненормално много хора са съгласни мълчаливо наум.
— Кой е той? — попитах.
— Никой не знае кой е, Лин — отвърна Кишоре. Неговият провлечен английски с американски акцент, прихванат от туристите, се лееше гладко. — Много се говори за него, но никой, с когото съм говорил, не го е виждал. Може би е син на богаташ. Разправят, че бил от Делхи И че го лишили от наследство. Според някои бил дявол. Други пък мислят, че това изобщо не е човек, а нещо като организация. Навсякъде са разлепени плакати, които заповядват на крадците и на бедните копелета в жопадпати да вършат смахнати неща. И, както каза Джони, вече има двама убити. Изписват името Сапна по стените и по улиците из цял Бомбай. Полицаите задават много въпроси. Мисля, че ги е страх.
— Богатите също ги е много страх — додаде Прабакер. — Тези нещастници, дето са ги убили у тях, са богати. Този Сапна си пише името с английски букви, не на хинди. Това образован тип. А кой е написал името тук, на това място? Хората винаги на това място, винаги работят или спят, но никой не видял кой е написал името. Образован призрак! Богати хора също ги е страх. Не е толкова луд този Сапна.
— Мадачуд! Пагал! — Джони отново се изплю. Майкоебец! Луд! — Той носи беда, този Сапна, и бедата ще е наша, да знаете, защото бедата е единственото имущество, което ни се позволява да притежаваме ние, бедните!
— Мисля, че не е зле да сменим темата, момчета — намесих се аз. Гледах Карла — беше пребледняла, а очите й бяха разширени от уплаха. — Добре ли си?
— Нищо ми няма — бързо отвърна тя. — Може би изкачването с асансьора беше по-страшно, отколкото мислех.
— Извинявай за проблема, госпожице Карла — извини се Прабакер с угрижено лице. — Оттук нататък само щастливи разговори! Няма повече да говорим за убийства и кръв из цялата къща и такива работи.
— Достатъчно, Прабу — процедих през стиснати зъби и го изгледах сърдито.
Няколко млади жени дойдоха да отнесат банановите листа и ни поднесоха сладък десерт рабди в малки чинийки. Зяпаха Карла неприкрито, като омагьосани.
— Краката й са много тънки — забеляза една от тях на хинди. — И се виждат през панталоните.
— И ходилата й са много големи — обади се друга.
— Но косата й е много мека и с хубав, черен индийски цвят — рече трета.
— Очите й са с цвета на смрадливия бурен — изфуча презрително първата.
— Внимавайте, сестри — казах им през смях на хинди. — Приятелката ми говори идеално хинди и разбира всичко, което казвате.
Жените се сепнаха, но реагираха скептично и забърбориха помежду си. Една от тях се наведе, погледна Карла в очите и я запита на висок глас дали говори хинди.