Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Въпреки че домовете на строителите от законната част не бяха застрашени, от съпричастност всички на строежа спряха работа. Работниците разбираха, че когато завършат сградите, собствените им домове ще се превърнат в развалини. Знаеха, че ритуалът, който толкова пъти бяха наблюдавали преди, ще се извърши за последен път: гетото ще бъде изтърбушено и изгорено и на негово място щеше да се появи паркинг за лимузини.
Огледах лицата край мен — лица, изпълнени със състрадание и ужас. В очите на някои видях да тлее срам от това, че общинските власти бяха накарали толкова много сред нас да мислят: „Слава Богу… Слава Богу, че не съм аз…“.
— Голям късмет, Линбаба, не пипнаха къщата ти! И твоята, и моята! — възкликна Прабакер, докато наблюдавахме как полицаите и общинските работници се товарят на камионите и потеглят. Бяха помели един откос, сто метра дълъг и десет — широк, в североизточния край на нелегалния бордей. Около шестдесет къщи, приютили поне двеста души, бяха съборени. Цялата операция бе отнела по-малко от двайсет минути.
— Къде ще отидат? — попита тихо Карла.
— До утре по това време повечето колиби ще са вдигнати отново. Другия месец ще дойдат и пак ще ги съборят, или пък други колиби също като тези в друга част на бордея. И пак ще ги вдигнат. Но въпреки всичко загубата е голяма. Смачкаха цялата им покъщнина. Ще трябва да купуват нов бамбук, рогозки и всичко останало, за да вдигнат нови къщи. А и арестуваха хора — може да не ги видим с месеци.
— Не знам кое ме плаши повече — лудостта, която смачква хората, или способността им да я понасят — заяви тя.
Повечето хора се бяха махнали от прозореца, но ние с Карла стояхме все така близо един до друг, сякаш тълпата ни блъскаше. Ръката ми обгръщаше раменете й. На земята, двайсет етажа по-надолу, хората започнаха да ровят из развалините на къщите си. Вече стъкмяваха подслони от брезент и пластмаса за възрастните, бебетата и малките деца. Тя се обърна към мен и аз я целунах.
Натегнатият лък на устните й се разтвори върху моите, плътта отстъпи пред плътта и в това имаше такава нежност, за миг или два. Плавах свободно, реех се из неописуеми нежности. Мислех Карла за нахакана, корава, почти за студена, но тази целувка бе изпълнена с чиста и непресторена уязвимост. Женствената й прелест ме шокира и аз се отдръпнах първи.
— Извинявай. Не исках да… — замънках.
— Няма нищо — тя се усмихна и се отдръпна от мен, опряла длани на гърдите ми. — Но може би ще накараме някоя от хубавиците на празненството да ревнува.
— Коя?
— Да не ми казваш, че си нямаш момиче тук?
— Не. Разбира се, че нямам — намръщих се аз.
— Трябва да престана да слушам Дидие — въздъхна тя. — Той го измисли. Убеден е, че няма как да нямаш тук приятелка. Според него това е единствената причина, поради която би се преселил в бордей. Твърди, че това е единствената причина, който и да било чужденец да се засели в бордей.
— Нямам приятелка, Карла, нито тук, нито никъде. Влюбен съм в теб.
— Не, не си! — кресна тя и думите й прозвучаха като плесница.
— Това е по-силно от мен. Отдавна вече аз…
— Престани! — прекъсна ме тя отново. — Не си! Не си! О, Господи, как мразя любовта!
— Не може да мразиш любовта, Карла — разсмях се аз тихичко и се опитах да я разведря.
— Може би, но може да ти се гади от нея, и още как! Такава наглост е да обичаш някого, а и наоколо е пълно с любов! В този свят има прекалено много любов. Понякога си мисля, че това е раят — място, където всички са щастливи, защото никой не обича никого никога повече.
Вятърът издухваше кичури коса към лицето й. Тя ги отмахна с две ръце и ги притисна, разперила пръсти над челото си. Беше забила поглед в краката си.
— Какво стана с добрия стар безсмислен секс без ангажименти, мамка му? — каза тя дрезгаво с устни, изопнати върху зъбите.
Това не беше въпрос, но аз въпреки това му отговорих.
— Това не го изключвам — като резервен вариант, така да се каже.
— Виж какво, не искам да се влюбвам — каза тя с по-мек глас, вдигна очи и се вгледа в моите. — И не искам никой да се влюбва в мен. Романтиката се отнесе доста зле с мен.
— Според мен тя не жали никого, Карла.