Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Дионисий се възмути от думите му.
— Омръзна ми да слушам за твоята Тетида и за въображаемите ти странствания из морското дъно по време на пленничеството ти в сандъка за въжета. Въобще не мога да се примиря с това, че се разпореждаш със съкровището ни като с твое собствено.
Този път Дорией не се разсърди, а само се усмихна едва забележимо.
— Утре тръгваме към Сегеста и се надявам, че походът ни няма да е много труден. Та нима е лошо да се пораздвижим малко след изнурителното морско пътуване? Ще вземем със себе си ценностите, тъй като не можем да ги оставим на кораба: в пристана може да нахълтат картагенски съдове. Не се и съмнявам, че ще намерим магарета, коне или мулета, за да можем да пренесем всички трофеи. Вече съм дал заповед да бъдат намерени товарни животни, а собствениците им да тръгнат с нас, за да се грижат както трябва за добичетата си.
Дионисий измърмори нещо, но призна правотата на Дорией. Корабът ни имаше нужда от поправка и трябваше да бъде изтеглен на брега. Ако се заемехме сами с поправката на кораба, бихме били безпомощни, в случай че картагенски кораби наистина се появяха тъдява. Тъй че наистина разумно беше да се изтеглим от брега и да вземем със себе си съкровището. Самите фокейци също биха се сражавали по-добре, ако знаеха, че защитават трофеите си, събрани с толкова много усилия, кръв и пот.
Дионисий прехапа устни.
— Нека бъде тъй, както искаш, Дорией. Утре ще потеглим за Сегеста и ще вземем всичко ценно с нас. Където е съкровището — там е и сърцето ми, това наистина е така. Но какво ще стане с кораба ми, с триремата, която обичам като собствено дете? Нима трябва да я изоставим тук, в Панорм, сам-самичка и без всякаква защита?
— Сигурен съм, че имаш деца едва ли не на всеки пристан, където си пребивавал, Дионисий — бързо вметна Дорией. — Хайде по-добре да запалим триремата, а заедно с нея и всички останали съдове в това пристанище, за да не се чувстваме изкушени да се върнем някога.
Като чу това, Дионисий почервеня от гняв и за малко не се нахвърли с юмруци върху спартанеца. Побързах да се намеся:
— А не е ли по-добре да изтеглим кораба на брега и да заповядаме на съвета на Панорм да се погрижи за поправката му. Сребърният лик на Горгона ще го пази от всякакви нападатели и крадци. Ако в пристана пристигнат бойни финикийски кораби, старейшините ще обявят, че триремата принадлежи на новия цар на Сегеста. Картагенските морски водачи няма да се намесят по собствен почин във вътрешните дела на Панорм и Ерикс, а първо ще отидат в Картаген — да го обсъдят. По този начин ще спечелим време и ще съхраним кораба си.
Дорией се почеса по тила и каза:
— Нека Дионисий да се занимае с изтеглянето на кораба на брега. Ако е съгласен с предложението ти, Турмс, аз няма какво повече да кажа. Може би сте прави: глупаво е да се горят кораби, от които някой ден може да има полза и които, тъй или иначе, трябва да бъдат построени отново. На мен ще са ми необходими кораби за в бъдеще, за да охранявам морските си пътища.
Той заповяда на членовете на градския съвет да пазят кораба ни и обяви, че скоро ще се върне в Панорм като нов цар на Сегеста, за да даде всекиму заслуженото.
Все още беше тъмно, пълна луна грееше в небето, а фокейците обикаляха из града и пееха песни на висок глас. Все още се брояха и се изкарваха все триста на брой.
Не можех да намеря никъде Арсиное. Безпокойството, което Артемида ми изпращаше винаги по пълнолуние, ме беше завладяло и сега. Взех да тичам по криволичещите улици на града, да размахвам факла и да зова името на Арсиное.
Мина доста време, преди да я открия в малкия храм на богиня Ищар, където се бяха събрали блудниците на Панорм, за да отдадат жертва на богинята и да спестят труда на моряците да нахълтват из къщите на града в търсене на жени като тях. Жрецът на храма бе запалил благоуханни треви пред олтара на богинята. Арсиное бързо дойде при мен и каза:
— Това е възможно най-жалкият храм, какъвто бих могла да си представя, но жрецът ми помогна да почистя дрехите си и да се изкъпя. Ако не бях толкова изтощена от морския път, бих се заела веднага с подновяване на храма. Жените на Панорм не разбират нищо от подобни жертвоприношения, тъй че се срамувам от тяхно име.
— О, Арсиное! Как можа да ме накараш да се безпокоя и да те търся толкова дълго! Защо не остана на кораба при стражите? Луната е грамадна и страшна, а лицето ти е изрисувано като на жрица и аз не мога дори да те позная! И дрехите ти са дрехи на жрица — нима не мислиш за състоянието, в което се намираш?