Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Дионисий заповяда да бъде вдигната огромна шатра, която да служи както за хранилище, така и за място, където можехме да държим пленниците си. Местните роби паднаха на колене пред нас и ни приветстваха като свои спасители. Сред тях имаше и няколко гърци, на които Дионисий заповяда да се захванат веднага с приготовлението на вечеря. Те се спуснаха да накладат голям огън и да заколят няколко вола и макар въздухът да се изпълни с уханието на печено месо, много от хората ни бяха толкова изгладнели, че не дочакаха до изпичането му, а се заситиха с брашно, смесено със зехтин.
Завземането на Панорм мина толкова успешно и стремително, че фокейците, упоени от радостната победа, се заклеха да следват Дорией, където и да ги води оттук нататък. Разбира се, смелостта им се дължеше отчасти на виното — след като се справиха с всички способни да държат оръжие граждани, те се бяха впуснали да унищожават запасите от вино на града. Напиха се много бързо, тъй като бяха все още с празни стомаси.
Из пристана и в града преброихме не повече от петдесет въоръжени мъже. Жителите на Панорм бяха привикнали на спокоен живот и бяха забравили за възможните опасности, тъй че корабите им плаваха накъде ли не, а самият град беше оставен без защитници. Нищо чудно, че Дорией успя да постигне толкова лесна победа. Но фокейците бяха извънредно горди с победата и колкото повече се напиваха, толкова повече се самовъзхваляваха и викаха, че няма други по-смели и по-умели воини от тях. Преброиха се и решиха, че пак са триста души на брой, макар това удвоено число също да се дължеше на многото опустошени мехове вино.
За чест на фокейците трябва да се каже, че не закачаха много мирните жители на Панорм. Вярно е, че обикаляха къщите в търсене на плячка, но нищо не взимаха насила, а само посочваха с пръст вещите, които си бяха харесали. Като виждаха загорелите им лица и окървавените им ръце, повечето жители на Панорм им даваха доброволно това, което искаха, само и само да се избавят по-бързо от пиратите. Но ако някой от жителите на града започнеше да се дърпа и да не позволява да му бъде разграбена собствеността, фокейците със смях продължаваха пътя си, без да се натрапват повече.
Победата, хубавото и обилно ядене, виното и лъчезарните видения за бъдещето, което ги чакаше, докараха пиратите до прекрасно разположение на духовете. Те вече предчувстваха колко хубав ще бъде животът им в Ерикс, чийто владетел ще бъде храбрият и неуязвим Дорией.
След като остави стражи на пост, Дорией тръгна към дома на местния съвет, където си беше избрал да пренощува — дървена постройка с каменно стълбище. Спартанецът бе обзет от истинско негодувание, когато откри, че в сградата нямаше никакви съкровища, само изписана с трудни за разчитане знаци заповед за основаването на Панорм и няколко кесии със свещени камъчета на речните божества. Вбесен, Дорией изпрати да бъдат повикани старейшините на града, които пристигнаха с дълбоки поклони и побързаха да го уверят, че Панорм е беден град, който плаща огромни данъци на Сегеста. Твърдяха, че самите те не притежават почти нищо друго, освен дрехите на гърба си, а когато интересите на Панорм изисквали да се устройват пирове в чест на боговете или на пристигнали първенци от други градове, то чашите и другата посуда старейшините носели от собствените си домове. След като ги изслуша, Дорией се навъси и заповяда два огромни сребърни бокала от съкровището на Дионисий да бъдат подарени на съвета на града. Те бяха финикийска изработка и се отличаваха с изящество. Дионисий се опита да протестира, но Дорией го прекъсна:
— Отдавна съм установил една горчива истина: сърцето на човек е там, където са съкровищата му. Всъщност аз никога не съм бил обикновен човек, тъй като имам божествен произход, така че подобни неща не ме засягат лично. Сърцето ми е там, където е мечът ми. Съвсем не са ми нужни съкровищата ти, Дионисий, но длъжен си да признаеш, че всичките ти трофеи отдавна биха се озовали на дъното на морето заедно с корабите ти, ако не бях аз. Длъжен си да проумееш най-сетне, че именно аз ви спасих, като се обърнах към морската богиня Тетида.