Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Касиерът естествено щеше да е някой, на когото Филип можеше да се довери. В началото бе склонен да повери длъжността на Кътбърт Белоглавия, иконома. Но после си спомни за омерзението, което старият брат изпитваше към записването на неща. Това не бе добре. Отсега насетне всички приходи и разходи щяха да се записват в една голяма книга. Ето как реши да назначи младия магерник, брат Милий, за касиер. Другите висши манастирски служители нямаше да харесат идеята, който и да получеше работата, но не те бяха приори, а и все едно, мнозинството монаси, които знаеха или подозираха, че приоратът е в беда, щяха да подкрепят реформите.
Когато установеше контрол над парите, Филип щеше да приложи втория етап от плана си.
Всички отдалечени ферми щяха да се отдадат под рента за пари. Това трябваше да сложи край на безкрайния превоз на стоки на дълги разстояния. Имаше един имот на приората в Йоркшир, който плащаше „рента“ от дванайсет агнета и добросъвестно ги изпращаше чак до Кингсбридж всяка година, въпреки че цената на превоза бе по-висока от цената на агнетата, а и все едно, половината от тях умираха по пътя. В бъдеще само най-близките ферми щяха да произвеждат храна за манастира.
Замислил бе също така да промени сегашната система, при която всяка ферма произвеждаше по малко от всичко — малко зърно, малко месо, малко мляко и тъй нататък. Филип беше смятал години наред, че това е разхитително. Всяка ферма успяваше да произведе достатъчно от всяка стока единствено за собствените си нужди — или може би щеше да е по-вярно да се каже, че всяка ферма винаги успяваше да изразходи почти всичко, което произведеше. Филип искаше отделните ферми да се съсредоточат върху едно нещо. Цялото зърно щеше да се отглежда в група села в Съмърсет, където приоратът също тъй притежаваше няколко мелници. Тучните планински склонове на Уилтшир щяха да пасат добитък за масло и телешко месо. Малкият скит „Свети Джон в леса“ щеше да отглежда кози и да прави сирене.
Но най-важният замисъл на Филип бе да превърне всички средни ферми — тези с бедна или не дотам добра почва, особено хълмистите имоти — в стопанства за отглеждане на овци.
Бе прекарал момчешките си години в манастир, който гледаше овце — всеки гледаше овце в тази част на Уелс — и беше видял как цената на вълната се покачва бавно, но стабилно, година след година, още откакто се помнеше, та чак до сега. Овцете с времето щяха окончателно да решат проблема с парите на приората.
Това беше вторият етап от неговия план. Третият етап бе да събори катедралната църква и да построи нова.
Сегашната църква беше стара, грозна и непрактична. А фактът, че северозападната кула се беше срутила, показваше, че може би цялата постройка е изградена слаба. Съвременните църкви бяха по-високи, по-дълги и — най-важното — по-леки. Освен това бяха планирани да могат да показват важни гробници и свети реликви, които поклонниците идваха да видят. В последно време катедралите все повече и повече имаха допълнителни малки олтари и параклиси, посветени на отделни светци. Една добре планирана църква, която да обслужва умножаващите се изисквания на днешното мирянство, щеше да привлича повече богомолци и поклонници, отколкото Кингсбридж можеше да привлече в момента. А заедно с това можеше да се самоиздържа в дългосрочен план. Когато Филип поставеше манастирските финанси на здрава основа, щеше да построи нова църква, която да символизира възраждането на Кингсбридж.
Щеше да бъде неговото върховно постижение.
Смяташе, че след около десет години ще разполага с достатъчно пари, за да започне пресъграждането. Мисълта бе доста обезкуражаваща — тогава щеше да е почти на четирийсет! Но се надяваше поне, че след около година ще може да си позволи план за ремонт, който да направи някъде след по-другата Петдесетница сегашната сграда достойна за уважение, ако не и впечатляваща.
След като вече имаше план, се почувства отново бодър и изпълнен с оптимизъм. Докато размишляваше над подробностите, чу смътно далечно кънтене, подобно на блъскане по голяма врата. Зачуди се дали някой не се е разбудил и раздвижил из спалното или портиците. Предположи, че ако имаше някаква неприятност, много скоро щеше да го разбере и мислите му отново се върнаха на наемите и десятъците. Друг важен източник на богатство за манастирите бяха даровете от родителите на момчета, които ставаха послушници, но трябваше да се привлекат подходящите послушници, от които имаше нужда манастирът за едно процъфтяващо училище…