Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Размислите му отново бяха прекъснати, този път от по-силен грохот, от който къщата му всъщност леко се разтърси. Това определено не беше тропане по врата, помисли си той. Какво ли ставаше там отвън? Отиде до прозореца и отвори капака. Студеният въздух лъхна вътре и го накара да потрепери. Погледна навън към църквата, катедралния съвет, вътрешния двор с портиците, спалното и кухненските сгради зад тях. Всичко изглеждаше мирно на лунната светлина. Въздухът бе толкова мразовит, че зъбите го заболяха, щом вдиша. Но и още нещо имаше във въздуха. Той подуши. И долови миризма на пушек.
Намръщи се притеснено, но не можа да види никакъв огън.
Отдръпна се и подуши отново с мисълта, че може да му е замирисало на пушек от собствената му камина, но не беше това.
Озадачен и разтревожен, бързо нахлузи ботушите си, награби си наметалото и излезе тичешком от къщата.
Миризмата на пушек стана по-силна, когато забърза през моравата към вътрешния катедрален двор. Нямаше съмнение, че нещо в манастира гори. Първата му мисъл бе за магерницата — почти всички пожари започваха в кухните. Затича през прохода между южния трансепт и катедралния съвет, а след това през квадратния двор с портиците. Денем щеше да мине през трапезарията към кухненския двор, но нощем тя беше заключена, затова излезе през арката в южния портик и зави надясно към задната стена на кухнята. Тук нямаше никакви признаци за пожар, нито в пивоварната или в пекарната, а миризмата вече понамаля. Потича още малко и погледна иззад ъгъла на пивоварната над моравата към къщата за гости и конюшните. Там всичко изглеждаше тихо и мирно.
Възможно ли бе пожарът да е в спалното помещение? То беше единствената друга сграда с камина. Мисълта го ужаси. Докато се връщаше в църковния двор, си представи грозната картина с монасите в постелите им, задушени от дима и в безсъзнание, докато всичко наоколо им е в пламъци. Затича към вратата на спалното. Щом стигна до нея, тя се отвори и Кътбърт Белоглавия пристъпи навън с лоена свещ в ръката.
— Надушваш ли го? — запита припряно старият брат.
— Да… Монасите добре ли са?
— Тук няма никакъв огън.
Филип въздъхна облекчено. Стадото му поне беше в безопасност.
— Къде тогава?
— А магерницата? — попита Кътбърт.
— Не… Проверих там.
След като вече се бе уверил, че никой не е в опасност, започна да се притеснява за имота. Тъкмо беше мислил за финансите и знаеше, че не може да си позволи точно сега ремонт на сгради. Погледна към църквата. Видя ли някаква червена светлина зад прозорците или така му се стори?
— Кътбърт, вземи църковния ключ от сакриста.
Кътбърт го беше изпреварил.
— У мен е.
— Браво!
Двамата забързаха по източния портик към южната врата. Икономът бързо отключи. Щом отвори, димът изригна навън.
Сърцето на Филип спря за миг. Как можеше църквата му да се е подпалила?
Пристъпи вътре. В началото гледката бе объркваща. На пода на храма, около олтара и в южния трансепт, горяха няколко огромни парчета дърво. Откъде бяха дошли? Как бяха вдигнали толкова много пушек? И какъв беше този оглушителен рев като от много по-голям пожар?
— Виж горе! — извика Кътбърт.
Филип вдигна очи и въпросите му получиха отговор. Таванът гореше яростно. Зяпна го с ужас: все едно, че гледаше ада отдолу. Повечето от изрисувания таван вече го нямаше, виждаха се триъгълниците от покривните греди, почернели и пламнали, а пламъците и димът подскачаха и се вихреха като в пъклен танц. Филип стоеше вцепенен и стъписан, докато вратът го заболя от гледането нагоре. След това се съвзе.
Притича до средата, застана пред олтара и се огледа. Целият покрив гореше, от западната врата до източния край и по двата трансепта. За миг си помисли в паника: „Как ще занесем вода дотам?“ Представи си редица от монаси, тичащи по галерията с ведра и моментално осъзна, че щеше да е невъзможно: дори да разполагаше със сто души за тази работа, нямаше да могат да занесат до горе достатъчно количество вода, за да потушат кипящия ад. Целият покрив ще бъде унищожен, осъзна той със свито сърце. А дъждът и снегът щяха да падат в църквата, докато намереше пари, за да направи нов.