Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Светът, който служеше за всеобщо сметище, е бил оборудван с най-модерната за времето си техника — роботи-товарачи, роботи-утилизатори, роботи-транспортьори. Очевидно всички тези роботи са били изпратени на Крейзик като обслужващ персонал. Но всеки знае, че простият робот-утилизатор или товарачен механизъм с малка пренастройка може да бъде превърнат в самообучаващ се ремонтен робот. Някой бе направил такава настройка. Сега можеше само да се гадае кой именно, но фактът беше налице: през дългите векове роботите бяха ремонтирали всичко, което е ставало за поправка, а което не е, те, изглежда, бяха създали наново.
По такъв начин на планетата Крейзик в течение на хиляди години бе протичал процес на истинска машинна еволюция, за която на теория бяха разсъждавали мнозина и то отдавна, но на практика…
На практика процесът се оказал сложен и комплексен, с всичките му там борби за оцеляване и естествени подбори. Хитрите роботи успявали дори да се усъвършенстват един друг доколкото можели, без при това да постигат някакви особени върхове. За новите видове машини се съобщавало в някои стари справочници, даже били правени опити за класификация. Но постепенно интересът към феномена спаднал, редовните полети до Крейзик били преустановени. Механизираната планета не вземала участие нито във войните, нито в междузвездната търговия, а дали са продължавали или не да стоварват още отпадъци на планетата, вече никой не можел да каже, по-точно това вече никъде не се документирало. А население на планетата въобще никога не е било регистрирано. Да броиш роботите като глави от населението някак не върви, да не говорим, че повечето изобщо нямали глави…
Виж, това на планетата не се усещаше — наличието на население! Нито по архивните данни на Язон, нито по реалните наблюдения на пирянците.
Когато „Арго“ влезе в орбита, цялата тази игрива електронно-механична компания не само не прояви агресивност, но даже и елементарно любопитство. Радиосигналите, които роботите нямаше как да не са приели, като че пропаднаха в празно пространство. Нещо като отговор: „Чухме, чухме, но за какво ни трябвате?“
— Хора не могат да реагират така — разсъди Стан. — Във всеки случай хора, притежаващи такава техника.
— Правилно казваш — съгласи се Арчи. — Но представи си само за секунда, че в тоя побъркан свят отношенията са се обърнали с главата надолу: не хората владеят техниката, а техниката владее хората. Как, смяташ, ще се държи такава техника при контакт с нас?
Макар и прекалено смело, предположението на Арчи можеше да се окаже твърде близо до истината и Язон усети как по врата му пробягаха студени тръпки. Пирянците също настръхнаха.
— Ти какво предлагаш? — попита Кърк с присъщата си практичност.
— Засега нищо. Предлагам да помислим и във всичко да бъдем крайно предпазливи. На тази планета не бива да се стоварваме, както на предишните, където живееха, макар и много различни, но все пак хора. Засега ни стигат резултатите от визуалния анализ и неуспешния опит за радиоконтакт.
Язон изведнъж си спомни за Белите Птици на Отмъщението, които въпреки историческите сведения бяха взели участие във военен конфликт на съседна планета, и в ума му проблясна страшничко подозрение.
— Нека помислим, приятели — предложи той. — Възможно ли е през дългите векове на това сметище, което само се е превърнало в огромен механизъм, да не е попаднал нито един човек?
— Не е възможно — уверено каза Бручо.
— Аз също мисля така — подкрепи го Язон, — предвид местната гъстота на населението на един кубически парсек. Според мен съществуват четири варианта. Първи: хората са можели да победят, да завладеят цялата тази техника и да се спотаят. Изглежда, това не е вярно. Втори: абсолютно всички хора, попаднали тук, са били унищожени. Трети: идеята на Арчи. Хората са попаднали в плен на машините, и сега им служат. И накрая, четвърти…
Язон умишлено направи пауза. Мета колебливо произнесе:
— Могли са да направят симбиоза. Човек и машина.