Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Аби виждаше латинския текст на редовете върху спретнатата машинописна страница. Но имаше още. Николич го проучва известно време, после започна колебливо:
Те се спогледаха с нещо като ужас, осъзнали, че чуват слова, които не са били четени от седемнайсет века.
— Трофеят на спечелената си победа — повтори Майкъл. — Ти каза, че трофей е друга дума за лабарума — бойния щандарт.
— Възможно е.
Майкъл накара Николич отново да прочете бавно превода, докато той записваше на гърба на салфетка. В един момент се смръщи.
— Като изключим трофея, май не стигнахме кой знае колко далеч.
— Можеш ли да ни кажеш още нещо за стихотворението? — попита Аби.
Николич вдигна очи.
— Мога да ви кажа името на поета.
Той се наслади на тяхното удивление. Дори при създалите се обстоятелства не успя да се сдържи и се усмихна.
— Написано е от римския политик и поет Публилий Порфирий Оптациан.
— Откъде знаеш?
— По-нататък в ръкописа има списък с имена. — Той им ги показа в транскрипцията на Грубер. — Само по себе си това би направило находката значима. Евсевий от Никомидия — най-прословутият епископ по времето на Константиновото управление. Аврелий Симах — изтъкнат езичник и второстепенно дребен философ. Астерий Софиста — противоречив християнски теоретик. И Порфирий — поет, който се специализира във висока, неконвенционална поезия.
Беше като че четат руски роман — потоп от непознати, непроизносими имена. Но Аби схвана накъде вървят нещата.
— Чувал си за всички тези хора?
— Невъзможно е учен, който се занимава с Константин, да не ги е чувал.
— Значи Порфирий е пишел поезия?
— Неговите стихотворения се наричат technopaegnia — гатанки за забавление на императора. Всичките му оцелели стихотворения съдържат тайни послания.
Усмивката му беше станала още по-широка.
— Истина ли е това? — успя да попита Майкъл най-накрая. — Тази сутрин ти ни се присмя и ни изгони от кабинета си, когато казахме, че в стихотворението може да има указание за съкровище. Сега казваш, че човекът, който го е написал, е известен с това, че вкарва тайни послания в стиховете си?
Усмивката избледня. Под спокойното добро настроение на Николич напрежението взе да си казва думата. Той простря ръце в знак, че не е виновен.
— Честно казано, не знам. Имаме стихотворение и име на поет. Ти твърдиш, че стихотворението съдържа тайно послание, а неговите са прочути с тайните си послания. Направих връзката, но може би това не значи нищо. — Той плъзна ръка по масата и бутна листовете настрани. — Може би вашият приятел си е измислил всичко и е казал онова, което е сметнал, че искате да чуете.
Известно време мълчаха. Аби понечи да отпие кафе, но осъзна, че е свършило.
По магистралата с рев минаваха камиони.
— Хайде да приемем, че стихотворението е истинско и че е написано от човека, когото спомена — най-накрая предложи Майкъл. — Как ще разшифроваме тайното послание?
— Това е като… не зная английската дума.
Той каза нещо на сръбски, но Аби и Майкъл го изгледаха с празни очи. Николич се вторачи отчаяно в масата, опитвайки се да измисли превод. Изведнъж лицето му грейна. Взе хартиената подложка, която беше оставена пред него, и я завъртя. Тя беше направена за деца — колаж от ярки цветове, танцуващи картонени животни и главоблъсканици. Имаше лабиринт, плетеници от линии, картинка, чиито точки трябва да съединиш с линии — и една шарада.
Николич почука с пръст по подложката.
— Точно като нея. Имате текста на стихотворението и го четете нагоре, надолу или диагонално, за да откриете скрити в него думи. Разбирате ли?
Аби и Майкъл кимнаха. Под решетката от думи в рамка бяха изписани още дузина, които децата трябваше да открият. Аби ги посочи с пръст.
— При търсене на думи знаеш какво търсиш.
— Стихотворенията на Порфирий са различен случай. — Николич се отпусна на облегалката и започна да драска по рамката. — В оригиналните ръкописи буквите са били изписвани с червено мастило или подчертани. Някои учени смятат, че дори са били поднасяни на императора върху златни плочки със скъпоценни камъни под важните букви — обаче нито една от тези плочки не е оцеляла.