Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Божичко — каза и отново се прозина. — Колко е часът?
— Към единайсет — отговори Чан.
— О, спала съм часове. Каква съм поспалана… — Погледна го, в очите й играеше престорено свенливо удоволствие. — Вие сте Кардинала, нали? Казаха ми, че сте мъртъв.
Поне имаше доброто възпитание да не го каже разочаровано.
— Търся госпожица Темпъл. Била е тук.
— Беше… — отвърна жената някак унило, вниманието й бе другаде. — Няма ли кого другиго да попитате?
Той устоя на импулса да я зашлеви.
— Вие сте сама, Маргарет. Освен ако не предпочитате да ви отведа при мадам Крафт. Сигурен съм, че се притеснява до смърт заради изчезването ви.
— Не, благодаря. — Тя го погледна, все едно го виждаше ясно чак сега, и каза изненадано: — Вие сте… неприятен.
Чан я стисна за брадичката и обърна лицето й към себе си.
— Дори не съм започнал да бъда неприятен. Какво сте й направили?
Тя му се усмихна, но по лицето й се прокрадна страх.
— Защо мислите, че не си го е направила сама?
— Къде е?
— Не зная. Толкова ми се спеше… Винаги много ми се спи след… но пък някои хора огладняват. Попитахте ли в кухните?
Чан не реагира на вулгарния й намек — знаеше, че лъже, за да го предизвика, за да спечели време, но въпреки това думите й предизвикаха прилив на сладострастни мисли, които импулсивно запроблясваха в ума му… образът на устата на тази жена, която потрепва от изненадата на собственото си удоволствие, а после със смущаваща лекота това лице се превърна в лицето на Селесте, устните й — свити в отчаяна смес от мъка и сласт. Чан се стресна, пусна госпожа Марчмур и отстъпи от леглото. Тя отметна завивките, стана и тръгна към една купчина дрехи на пода. Беше висока и по-грациозна, отколкото бе очаквал. Съвсем нарочно се обърна с гръб към него и се наведе, за да вдигне някакъв халат — като танцьорка, — като неприлично му се показа при това движение. Докато се изправяше, го погледна с усмивка през рамо, за да се увери във възхищението му. Той забеляза по гърба й тънка плетеница белезникави белези, следи от бичуване. Тя се мушна в халата — светла коприна с огромен червен китайски дракон на гърба — и завърза колана с обиграно движение, все едно ръцете й бележеха добре известния край или началото на някакъв тайнствен ритуал.
— Виждам, че лицето ви оздравява — каза Чан.
— Лицето ми не е важно — отвърна тя, зарови с крак в купчината дрехи, намери една пантофка и я нахлузи. — Промяната се случва вътре и е несравнима.
— Виждам само, че си сменила един бардак с друг — изсумтя Чан.
Погледът й стана леден — Чан видя, че я е засегнал, и изпита огромно задоволство.
— Нямам представа — каза тя с небрежност, която той знаеше, че е фалшива.
— Преди малко видях друго лице да преминава отвратителния ви Процес — съвсем не по свое желание — и мога да ти кажа, че ако сте сторили това на госпожица Темпъл…
Тя се разсмя презрително.
— Това не е наказание. Това е дар — и самата мисъл, нелепата мисъл, че онази… имам предвид скъпоценната ви госпожичка…
Чан изпита дълбоко облекчение, отдъхна си от страха, който не бе осъзнавал, че таи, че Селесте ще стане една от тях… почти сякаш би предпочел да е мъртва. Но госпожа Марчмур продължаваше да говори:
— Тя не може да оцени възможностите, получаваната власт… — Той знаеше, че това е някаква гордост — гордостта на хора, които са били подчинени в живота си, а после са се издигнали. Годините сдържани думи превръщаха устите им в арогантни шлюзове. Бързото преминаване на тази жена от професионална прелъстителка към високомерна дама накара Чан да се ухили. Тя го видя и се вбеси.
— Мислиш, че не знам какъв си? Или коя е тя?
— Знам, че ни гонеше из бардаците некадърно и безуспешно.
— Безуспешно ли? — Тя се изсмя. — Обаче дойде тук, нали?