Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Аз ви казах, мадам — отвърна Фани и се изчерви, — че макар да ме виждате в подобно положение, аз стоя толкова високо над останалите, щото считам произхода си равен на произхода на вашия син; и че имам брат, който, познавайки обстоятелствата, ще бъде на същото мнение и не ще сметне връзката за особена чест.
— Мис Дорит — каза мисис Мърдл, след като студено я изгледа през лорнета, — това е същото, което се канех да кажа на сестра ви в отговор на вашата молба. Много съм ви задължена, че си го припомнихте толкова точно и ме изпреварихте. Тогава аз — обърна се тя към малката Дорит — веднага свалих от ръката си една гривна (много съм импулсивна) и помолих сестра ви да ми позволи да я сложа на нейната ръка в знак на удоволствието, което изпитах, че сме в състояние да разговаряме на равна нога. (Това беше вярно, тъй като дамата на отиване към театъра беше купила една евтина, лъскава вещ с намерение да я предложи като подкуп.)
— А пък аз ви отговорих, мисис Мърдл — обади се Фани, — че ние може да сме бедни, но не сме прости.
— Да, струва ми се, това са точните ви думи — съгласи се мисис Мърдл.
— И освен това ви казах, мисис Мърдл, че като ми говорите за превъзходството на положението, заемано от вашия син в обществото, вие се лъжете в предположенията си за моя произход; и че положението на моя баща, дори в онова общество, сред което се движи сега (а какво е то, аз си знам най-добре), е много високостоящо и е признато от всички.
— Съвсем точно — потвърди мисис Мърдл, — имате отлична памет.
— Благодаря ви, мадам. Ще бъдете ли така любезна да разкажете на сестра ми останалото?
— Друго почти няма — каза мисис Мърдл, оглеждайки широтата на бюста си, която, изглежда, бе съществена, за да може той да бъде още по-безизразен, — но и малкото, което е, прави чест на сестра ви. Аз изясних на вашата сестра истинското положение на нещата; невъзможността на Обществото, в което ние се движим, да признае обществото, в което тя се движи — а то сигурно е очарователно, не се и съмнявам; много неизгодното положение, в което тя би поставила семейството си, което така високо цени и на което ние ще се видим принудени да погледнем отвисоко и с презрение и от което (в социалния смисъл) ще се чувствуваме задължени да се отдръпнем с отвращение. С две думи, апелирах към похвалната гордост на вашата сестра.
— Нека сестра ми чуе, ако обичате, мисис Мърдл — нацупи се Фани и отметна прозрачната си шапка, — че вече имах честта да съобщя на вашия син, че не желая повече да разговарям с него.
— Да, мис Дорит — потвърди мисис Мърдл, — може би трябваше да кажа това още в началото. Ако не съм го сторила, то вероятно е, защото мисълта ми постоянно се е връщала към опасенията, че той може да настоява и вие може да намерите за какво да разговаряте с него. Аз споменах също така на сестра ви — пак се обръщам към професионалистката мис Дорит, — че ако синът ми се ожени, той не ще получи нито стотинка и ще бъде истински просяк. (Споменавам го само като факт, който е част от разказа, а не защото смятам, че е повлияло на сестра ви другояче, освен в благоразумния и законен смисъл, в който ние всички се влияем от подобни съображения в нашата неестествена система на живот.) Най-после след много доблестни думи и проява на доблестен дух от страна на вашата сестра стигнахме до увереността, че опасност вече не съществува; и вашата сестра беше така мила да ми позволи да я наградя с един-два знака на благодарност при моята шивачка.
Малката Дорит се натъжи и погледна към Фани разтревожена.
— И освен това да ми обещае настоящото удоволствие от една последна среща, на която да се разделим в най-добри отношения. В който случай — добави мисис Мърдл, като напусна гнездото си и мушна нещо в ръката на Фани — мис Дорит ще ми позволи да й кажа сбогом с най-добри пожелания по моя нескопосан начин.
Сестрите станаха с нея и всички се спряха край клетката на папагала, а той отчупи с човката си една бисквита, изплю я, опита се като че ли да им се надсмее, танцувайки надуто само с тяло, без да мръдне краката си, и внезапно се отпусна с главата надолу и обиколи цялата си клетка с помощта на жестоката си човка и на черния си език.
— Сбогом, мис Дорит, с най-добри пожелания — каза мисис Мърдл. — Да можехме да доживеем до някакъв Златен век или нещо подобно, аз с удоволствие бих се сдружила с някои очарователни и талантливи личности, от които сега съм принудена да страня. С удоволствие бих приела едно по-примитивно общество. Имаше едно стихотворение, когато взимах уроци, нещо като: о бедния индианец, чиито не знам какво си, тревожело! Ако няколкостотин от личностите, които се движат в обществото, биха могли да се отделят и да заживеят като индианците, то аз веднага ще отида с тях; но след като се движим в обществото и не можем за жалост да станем индианци — довиждане!