Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Едно обстоятелство напълно се изясни на капитана — а Уолтър седеше замислен над недокоснатата си вечеря и разправяше подробно за всичко случило се — а именно, че колкото и скромността да пречи на Уолтър сам да проумее това, той бе, така да се каже, член от семейството на мистър Домби. Та той бе лично свързан със събитието, което описваше така трогателно. Сетили се бяха за него и назовали името му точно в този ден. На неговото бъдеще навярно се гледа с особен интерес от господаря му. Ако у капитана все пак се прокрадваше някакво съмнение относно собствените му изводи, той ни най-малко не се съмняваше, че тези изводи ще спомогнат за душевното спокойствие на майстора на корабни уреди. Така че той се възползува от благоприятния момент да съобщи на стария си приятел новината за Антилските острови, като представи назначението като голямо повишение и заяви, че той от своя страна спокойно би заложил сто хиляди лири (ако ги имал), че Уолтър в края на краищата ще преуспее и не се съмнявал, че такова капиталовложение би му донесло голяма печалба.
Отначало Соломон Джилс бе зашеметен от известието, дошло в малката гостна като гръм от ясно небе и силно разтърсило дома им. Но пред замъгленото му съзнание капитанът изложи такива бляскави перспективи, така тайнствено намекна за Уитингтъновите последствия, такова значение придаде на току-що описаното от Уолтър събитие и уверено се позова на него като потвърждение на собствените му предсказания и като на голяма крачка напред към осъществяване на романтичната легенда за прекрасната Пег, че той напълно обърка стария човек. А от своя страна Уолтър си даваше вид, че е така преизпълнен с плам и надежди и е толкова убеден, че скоро ще се завърне у дома и така подкрепяше капитана с красноречиво поклащане на главата и потриване на ръцете, че Соломон, поглеждайки ту към Уолтър, ту към капитан Кътъл, започна да смята, че би трябвало да не е на себе си от радост.
— Но аз съм изостанал от времето, разбирате ли — каза той за свое оправдание и нервно прокара ръка нагоре-надолу по цялата редица лъскави копчета на палтото си, сякаш те бяха зърна от броеница, — и предпочитам скъпото ми момче да си остане тук. Смея да кажа, че е старомодно да се мисли така. Той винаги е обичал морето. Той… — чичо Сол хвърли замислен поглед към Уолтър — се радва, че заминава.
— Чичо Сол! — моментално извика Уолтър. — Ако говориш така, няма да замина. Не, капитан Кътъл, няма. Щом чичо ми смята, че аз се радвам да го оставя, макар да ме направят губернатор на целите Антилски острови, това е достатъчно. Няма да мръдна оттук.
— Уол’р, момчето ми — възкликна капитанът. — Спокойно! Сол Джилс, погледни племенника си.
Като проследи с очи величественото движение на куката, старият човек се извърна към Уолтър.
— Ето един кораб — заговори капитанът, превъзходно съзнаващ в каква алегория се впуска, — готов да потегли на пътешествие. Какво име е изписано на този кораб с неизтриваеми букви? Гей ли? — рече капитанът и повиши глас, сякаш за да привлече вниманието. — Или Джилс?
— Нед — каза старият човек, притегли Уолтър към себе си и нежно го хвана за лакътя. — Знам. Знам. Разбира се, знам, че Уолтър винаги мисли за мен повече, отколкото за себе си. Точно това и имам пред вид. Когато казвам: той се радва, че заминава, искам да изразя надеждата си, че наистина е така. Е? Виж, Нед, и ти, Уоли, скъпи мой, това е ново и неочаквано за мен. Страхувам се, че моята изостаналост от времето и бедността ми стоят на дъното на всичко. Наистина ли е добра перспективата за него, така ли твърдите? — попита старият човек и загрижено погледна ту единия, ту другия. — Наистина и сериозно? Нали? Мога да се примиря почти с всичко, ако то е от полза за Уоли, но не бих приел заради мен Уоли да се поставя в неизгодно положение или пък да крие нещо от мен. Ти, Нед Кътъл — обърна се старият човек към капитана, като го погледна в упор, което очевидно смути дипломата, — честна ли ти е играта спрямо стария приятел? Говори, Нед Кътъл. Не криеш ли нещо? Трябва ли той да замине? Откъде ти си научил по-рано за това и защо?