Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Аз съм вярна жена, а той спи с друга.
Шърли се събужда през нощта и чува Жозефин да плаче тихо.
— Защо плачеш? Не трябва да започваме новата година със сълзи…
— Филип — хълца Жозефин. — Обадих му се. Доти вдигна… тя е при него. Дори живее при него, спи в неговата стая, болно ми е. Беше си забутала някъде часовника, а той си стоял на нощното шкафче на Филип, обяснението изглеждаше логично и нормално.
— Говори ли с него?
— Не… Затворих. Не успях да говоря с него… чух Александър да казва всичко това, говорейки на Доти. Той казваше, намерих часовника ти, беше на татковото нощно шкафче.
Шърли нещо не разбира. Освен че Жозефин страда и че не бива повече да я разпитва.
— Какво да ти кажа, не ни беше денят, нали така?
— Не, изобщо не ни беше денят — съгласи се Жозефин и задъвка края на чаршафа, който бе придърпала към лицето си. — Зле започваме годината.
— Но имаме цяла година, за да наваксаме!
— Аз нямам какво да наваксвам. Ще свърша като Хилдегард фон Бинген40. В манастир…
— Не се ли изхвърляш малко, а? Тя е била девствена…
— Отказвам се от любовта. Пък и съм прекалено стара! Ставам на четирийсет и пет години…
— Догодина!
— Животът ми свърши. Мина ми редът.
И тя продължи да хълца още по-неудържимо.
— Чакай малко! Всичко смесваш, Жо! На 31-ви е в компанията на Доти, ясно, но и ти си малко виновна. Не помръдваш, не му се обаждаш, стоиш като пън, не отиваш при него!
— Как да се размърдам? — протестира Жозефин, сядайки в леглото. — Той е съпруг на сестра ми! Ръцете ми са вързани!
— Сестра ти е мъртва!
— Няма я вече, но не ми излиза от главата.
— Мисли за нещо друго! Мисли за праха й, върни се сред живите, стани привлекателна!
— Не съм привлекателна, аз съм грозна, стара и глупава.
— Така си и мислех, направо си се побъркала… върни се на земята, Жо, такъв прекрасен мъж, а ти направо го изпускаш… Ти го изоставяш, не той теб!
— Как така аз го изоставям? — ококори се Жозефин, смаяна.
— Ами така… Целуваш го като обезумяла, след което изчезваш от хоризонта!
— Но и той ме целуваше бясно, и той би могъл да ми се обади!
— Писнало му е да ти изпраща цветя, имейли и лакомства, които подценяваш или направо хвърляш на боклука! Постави се на неговото място! Винаги трябва да заставаш на мястото на другия, ако искаш да го разбереш…
— А ти можеш ли да ми обясниш какво става?
— Много е просто. Толкова е просто, че чудно как не си се сетила сама! Той е сам на 31 декември. Поканил е приятели и е помолил Доти да отиде да му помогне. Дотук ясно ли ти е?
Жозефин кима.
— Доти е пристигнала, увита в дебело палто, с дебели ботуши, навлечена с дебел пуловер, искам да ти напомня само, че в Лондон вали сняг, можеш да провериш прогнозата, ако не вярваш, и той й предлага да си вземе дрехи, за да се преоблече, рокля, обувки на ток, червило, обеци, с една дума, разни неща, откъде да знам какво точно!
Шърли махва с ръка във въздуха, за да покаже, че наистина не знае.
— Предложил й е да се преоблече в неговата стая. Тя му е помогнала да наредят масата, да сготвят, смели са се и са пийнали в кухнята, те са приятели, Жо, приятели… както ние двете с теб, нищо повече! После тя си е взела душ, пътем е оставила часовника си на нощното шкафче, облякла се е, наконтила се е и е отишла в хола при Филип, Александър и гостите, забравяйки часовника си в стаята. Ето какво е станало, нищо друго… Ти обаче съчини цяла драма, настани Доти в прозирна нощница в леглото на Филип, с венчален пръстен! Свириш арията на първата брачна нощ и ридаеш, свита под завивките!
Жозефин се е завила до брадичката, заслушана внимателно в думите на Шърли. Тя е права. За пореден път тя както обикновено е права. Точно това се е случило… Иска й се да вярва на разказа на Шърли. Красива история. Но въпреки това не вярва. Сякаш този вариант подхожда за Шърли и останалите, но не и за нея, не за Жозефин.
Тя никога не играе главната роля.
Когато сме влюбени, си фантазираме разни истории. Измисляме си съперници, съпернички. Изобретяваме всякакви заговори, откраднати целувки, самолетни катастрофи, безименни мълчания, телефони, които не звънят, изпуснати влакове, изгубени писма, нямаме минута спокойствие. Сякаш щастието е забранена територия за влюбените… Сякаш това щастие съществува единствено в романите, в приказките и в списанията. Не и в живота. Или, ако съществува, то е толкова мимолетно, че изтича като пясък между пръстите и човек с изненада установява, че ръката му е празна…
40
Хилдегард фон Бинген, наречена Рейнската Сибила (1098–1179) — немска абатиса, писателка и композиторка. — Б.пр.