Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Тъпчещо стадо от хиляди рунтави рогати бика с подобни на камшик опашки и вълчи муцуни напредваше бързо към нас.
- Мислиш ли, че ще се разделят около нас? - така ставаше във филмите.
- Не съм сигурен, че не са хукнали точно за нас, Мак. Бягай!
Хукнах, при все че бях съвсем сигурна, че е безсмислено. Те бяха
твърде бързи, а ние бяхме твърде далеч от всякакъв заслон.
- Не можеш ли да направиш нещо друидско? - извиках през почти оглушителното тропане на копита.
Той ме изгледа.
- Д-друидството - извика той - изисква подготовка, инак може да получиш катастрофални резултати.
- Е, изглеждаш съвсем застрашително. Със сигурност можеш да направиш нещо с това, което ти се случва - черните символи бяха започнали да пълзят към гърлото му.
Земята трепереше толкова силно, че ставаше трудно да бягам. Имах чувството, че към нас пълзи земетресение.
Когато се спънах, Крисчън се задейства така бързо, че докато се осъзная, вече бях на рамото му, а той тичаше десет пъти по-бързо от нормален човек. Разбира се, той беше напомпан с Ънсийли. Вдигнах глава. Стадото беше твърде близо. Все още не бягахме достатъчно бързо. Създанията ни настигаха, муцуните щракаха, летеше слюнка. На практика, усещах дъха им.
- Използвай камъните! - извика Крисчън.
- Ти каза, че е твърде опасно.
- Всичко е по-добре от това да сме мъртви, Мак.
Бръкнах в колана, измъкнах торбичката и показах за миг камъните. Беше един от сравнително по-гладките преходи. За съжаление ни остави в огнен свят.
Показах отново камъните и пламъците по ботушите ми умряха на мига, защото следващият свят не поддържаше въглеродни форми на живот и нямаше кислород.
Показах отново камъните и се озовахме под вода.
Четвъртия път, когато ги показах, попаднахме на тесния връх на една назъбена скала, която падаше рязко към бездънна пропаст и от двете страни.
- Свали ме долу! - извиках през яростния вихър, който фучеше покрай нас. Бях смазана върху рамото на Крисчън, от мен капеше вода и едва дишах.
- Тук?
- Да, тук!
Той ме свали на крака, сумтейки, но задържа ръцете си на кръста ми. Загледах го. Кехлибарените му ириси бяха обрамчени в черно. Зацапваше се навътре, както мастило замъглява вода. Странните символи вече облизваха челюстта му.
- Какво точно правихте на Хелоуин? - защо плътта на Ънсийли имаше такъв странен ефект върху него?
Той отново ми хвърли убийствената усмивка, но вече не беше убийствено чаровна, а убийствено студена.
- Уплаших се в последната минута, иначе нямаше да се провалим.
Опитахме се да вдигнем единствената друга сила, за която знаехме, че някога се е опълчвала срещу Туата Де и е отстоявала. Древна секта, наречена Драгхар, я е побеждавала веднъж много отдавна. Баронс не се поколеба. Аз го направих. Искаш ли да ни измъкнеш от тази скала, Мак? - изръмжа той.
- Ами ако следващото място е дори още по-ужасно?
- Продължавай да сменяш, а аз ще продължа да се държа!
Бяхме цапардосани от порив на вятъра и залитнахме от ръба в зиналия мрак. Аз отворих торбичката.
Огромен вихър избухна около нас, черен, яростен, разкъсващ косата и дрехите ми. Помъчих се да напъхам камъните обратно в покритата с руни торбичка. Усещах как захватът на Крисчън се изплъзва, после ръцете му вече ги нямаше и аз бях сама.
Тръшнах се на ръце и колене някъде в тундрата.
Блъснах се толкова силно, че торбичката излетя от ръцете ми. Челото ми се удари в земята и прехапах жестоко езика си. Не усещах ръцете на Крисчън никъде по мен.
Ушите ми звънтяха от удара. Вдигнах глава замаяна.
Взрях се право в очите на огромен див глиган с остри като бръсначи бивни.
Трийсет и четири
Когато се взирате в лицето на смъртта, времето по някакъв странен начин се забавя.
Или може би в този свят наистина се движеше по-бавно, кой знае?
Докато се взирах в хитрите, мънистени, гладни очи на глигана (които изглеждаха мънички в сравнение с тялото му с размер на крава), знаех само, че откакто бях изпуснала телефона си в басейна, бях започнала да губя неща. Едно след друго.
Първо сестра ми. После родителите ми и надеждата да се прибера у дома.
Бях се опитала да се справя, да бъда добра. Бях си създала нов дом в книжарницата в Дъблин. Бях се опитала да създам нови приятелства и да изкова съюзи. Бях казала сбогом на красивите дрехи, на русата коса и на любовта си към модата. Бях приела оттенъците на сивото, вместо цветовете на дъгата, и накрая бях прегърнала черното.