Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
С един бърз поглед си намерих уединение от другата страна на купчината камъни, на които съхнеха дрехите ни, и се насладих на топлината по кожата ми. Липсваше ми единствено айподът.
И родителите ми. И сестра ми. И чувството за нормалност и безопасност. Накратко, всичко ми липсваше.
Бях ужасена за мама и тате. След като Среброто, в което влезнах, не показваше тунела от външната страна, каква сигурност имах, че дестинацията, която показваше, не беше също илюзия? Ами ако ЛГ не държеше родителите ми пленени в собствената ми дневна, а някъде другаде, и аз бях пратила Баронс за зелен хайвер със снимката?
Вълна от яростна безпомощност се надигаше у мен и заплашваше да прелее. Не смеех да се поддам на паниката. Трябваше да остана спокойна и фокусирана и да се движа напред, както можех дори това да значеше, че трябва да вървя с бебешки стъпки. Точно сега това означаваше да изчакам дрехите ми да изсъхнат и да си почина, докато имах възможност. Кой знае какви опасности криеше нощта или дори следващите няколко часа?
С Крисчън говорехме, докато се припичахме, гласовете ни лесно прелитаха над скалите между нас. Разказах му за ефектите от яденето на Ънсийли. Той ме разпита подробно, искаше да знае кой още е ял, точно какво причинява и колко дълго е продължавало. Изглеждаше особено заинтригуван от подобрените „умения в черните изкуства“.
- Като говорим за черни изкуства - казах, - какво направихте в нощта на ритуала? Какво стана? Какво се обърка?
Той изстена.
- Това значи, че стените все пак са се срутили. Опитвах се да се убедя, че чичовците ми са постигнали чудо. Разкажи ми всичко, Мак! Какво стана в света, докато бях заседнал тук?
Казах му, че стените се бяха срутили напълно в полунощ, че съм гледала как нахлуват Ънсийли и как Лорд Господар и принцовете му са ме заловили призори. Пропуснах изнасилването, превръщането в При-я и последвалото... ъ... възстановяване (нямаше начин да говоря с детектора за лъжа за тези събития). Казах му просто, че бях спасена от Дани и шийте зрящите. Осведомих го за усилията на Джейни и за това, което бяхме научили за желязото, добавих и че семейството му е добре и че го търси. Казах му, че Книгата все още е на свобода, но запазих страховитите подробности от последната ми среща с нея.
- Как се озова в Залата на всички дни?
Казах му как Лорд Господар отвлече родителите ми, подмамвайки ме в Среброто, и как настоя да му покажа камъните.
- Скапан идиот! Дори ние знаем, че не трябва го правим, а той някога е бил Фае. Нищо чудно, че кралицата е назначила нас, Келтърови, за пазители на знанието. Знаем повече за историята им от тях самите.
- Защото продължават да пият от котела и да забравят?
- Да.
- Е, поне имаме тях. Въпреки че ездата е несигурна, те помагат в краен случай.
- Луда ли си, Мак? - каза той рязко.
- Какво имаш предвид?
- Не знаеш ли какво става всеки път, щом ги извадиш от тази торбичка?
- Уф, точно това казвах. Кара ни да сменяме светове... или измерения, или каквото са там.
- Защото светът, в който сме, се опитва да ни изплюе - каза той равно. - Камъните са анатема за Сребрата. След като ги извадиш от торбичката, светът ги открива и - като инфектираща тресчица -полага усилия да ги изхвърли. Единствената причина да вървиш с тях е, защото се държиш за тях.
- Защо да са анатема за Сребрата?
- Заради проклятието на Крус.
- Знаеш какво е било проклятието на Крус? - най-накрая някой, който можеше да ми каже!
- Сякаш цяла скапана вечност скитам из световете в това място и научих някои неща. Крус е мразил Ънсийли краля по много причини и е искал да има наложницата му. Проклел Сребрата, за да попречи на краля да влезе отново в тях. Планирал да вземе всички светове в Сребрата, а наложницата - за себе си. Да бъде крал на всички светове. Но едно проклятие е невероятно могъщо нещо, а Крус го хвърлил във вихрушката на неизмерима сила. Като повечето Фае неща, то развило собствен живот и се променило. Някои казват, че все още можеш да чуеш как думите му постоянно се променят, изпети тихо на мрачен вятър.
- Успял ли е да попречи на краля да вижда наложницата си?
- Да. И тъй като тези камъни са издълбани от крепостта на краля и носят неговата следа, Сребрата отхвърлят и тях. Скоро след това кралят бил предаден, той и кралицата се били и той убил Сийли кралицата.