Търсенето на скритата истина

- Изцерява те. Предпочиташ да не го бях направила ли?

- Тук има огромна лъжа. Има отрицателни страни. Какви са? -притисна ме той яростно.

- Всичко има отрицателни страни - сопнах се.

Загледахме се кръвнишки.

- Да не предпочиташ да те бях оставила да умреш?

- Опита ли изобщо нещо друго? Или винаги предпочиташ магия, мигновено удовлетворение?

Скочих на крака и започнах да крача.

- Какво трябваше да опитам? Да изтегля тялото ти на сянка съвсем сама, за да не изгориш още по-зле? Може би да измисля как да запаля огън с пръчки? Не, сетих се! - завъртях се рязко и го погледнах. -Трябваше да потърся супермаркет за слънцезащитен крем и гел от алое, а щом купех, да отида при ветеринар, за да ти намеря подкожни течности, както правят съседите ми за котката си!

Устата му се изкриви.

- Добър тоалет, Мак.

Настръхнах. Бях крачила наоколо по сутиен и бикини, а той ме смяташе за забавна по бельо?

- Дрехите ми са подгизнали - изръмжах.

- Говорех за твоята... - погледът му се стрелна нагоре. - Как наричаш тази шапка, момиче?

Затворих очи и изстенах. Толкова бях свикнала с тежестта на моя МакОреол върху главата си, че бях забравила, че го нося. Разкопчах го, изскубнах го от главата си, махнах кичурите капещ мъх и проверих шлема за повреди. Две от скобите бяха скъсани в основата, а няколко от лампите се бяха включили по време на търкалянето ни по пясъчните дюни и бяха изхабили така ценните батерии. Изключих ги и сложих шлема на скалите до дрехите ми.

Кимнах към парчето Ънсийли, лежащо на земята между нас.

- Ще ядеш ли това?

- Не за любов или пари! - каза той разгорещено.

- Е, вдигни го и го сложи в джоба си! Може да ти потрябва отново. Независимо дали ти харесва, то спаси живота ти.

Независимо колко силно го исках, не смеех да повредя способностите си на шийте зрящ. Ако срещнехме нещо Фае, талантът ми на Нул беше всичко, което имахме. Щеше да се наложи да го вцепеня и да бягаме. Или отново да използваме камъните.

- То направи нещо с мен. Нещо... грешно - той го проучи с отвращение, вдигна го, замахна и го хвърли в кариерата. Чух цопване, второ, много по-силно цопване и изплющяване, последвано от трето цопване. След като бях с гръб към водата, трябваше да разтълкувам по изражението на лицето му какво беше станало.

- Нещо изглеждащо ужасно току-що го изяде?

Той кимна, леко шокиран.

- Разкажи ми всичко, което знаеш, за това, с което ме нахрани, и за ефектите, които има! А колкото до езерото, момиче, не ти препоръчвам да плуваш в него.

Дрехите на Крисчън бяха подгизнали. След кратък оглед на покритите със сняг върхове около нас той заключи, че има голяма вероятност от рязък спад на температурите - до мразовити дори, което значеше, че ни трябваха сухи дрехи, и то бързо. След като нямаше сушилня наблизо, единствената ни възможност беше да ги печем на слънцето, затова не след дълго и двамата се бяхме излегнали - аз почти гола, той напълно. Беше съвсем наясно с въздействието на голотата си. И трябва да призная, имаше причина да бъде.