Търсенето на скритата истина

- Ох! - намерих я да се гърчи мокра сред парчета счупено стъкло, закопчано в един вътрешен джоб. Измъкнах плътта внимателно от бурканчето, което трябва да се беше счупило по време на търкалянето ми по пясъка. От седемте парчета, които бях натъпкала в малкото бурканче, бяха останали четири. Три бяха изпълзели някъде. Хванах пагубните късчета сива плът от Момчета-носорози, измъкнах парченцата стъкло и се замислих за бързо заздравяващите порязвания по пръстите ми.

Дали оздравявах толкова бързо заради плътта на Ънсийли, която бях яла в миналото? Дали тя причиняваше постоянни промени, както твърдеше Роуина? Щеше ли да направи нещо ужасно на Крисчън? Нямах представа какво друго да сторя за него. Имах само две протеинови закуски и не знаех дали водата около нас беше питейна, или бе заразена с някакъв смъртоносен за хората паразит. Никога не съм била скаут, не можех да запаля огън с пръчки, нямах съд, в който да кипна вода, а дори да можех, бях отвратена от съзнанието, че все още по много начини бях забележително безполезна.

Забързах обратно към Крисчън, сложих едно парче на плосък камък и го срязах на късчета, големи колкото грахчета. Разтворих зъбите му, натъпках парченцата вътре и задържах устата и носа му затворени, надявайки се, че плътта ще изпълзи по глупашкия маниер на Момчетата-носорози към стомаха му, търсейки изход.

Направи го. Не бях толкова безполезна все пак.

Той се задави, аз освободих носа му и мускулите на гърлото му се свиха конвулсивно. Той отново се задави и преглътна неволно. Закашля се и издаде звук от гадене. Дори когато си в безсъзнание, месото на Ънсийли е отвратително.

Той се завъртя със стон на една страна.

Нарязах още едно парче, натъпках го в устата му и отново я задържах затворена. Този път той се възпротиви, но тялото му все още беше твърде слабо, за да се бори.

Когато нарязах третото парче и го пъхнах в устата му, той се беше претърколил отново по гръб, отвори очи и ме погледна. Мисля, че искаше да ме попита какво правя, но аз поставих едната си ръка на върха на главата му, а другата под брадичката и зъбите му хлопнаха. Той се задави и отново преглътна.

Ефектът от плътта на Ънсийли върху ранен човек е мигновен и чудотворен. Докато го гледах, мехурите изчезнаха и нормалният му цвят се върна. Изглеждаше леко загорял. Измършавялостта изчезна от лицето му и епидермисът на кожата му се възстанови навсякъде, изтривайки щетите от обезводняването. Тялото му се възстановяваше отвътре навън.

Плътта на Ънсийли е могъща и пристрастяваща. Въпреки че бях излекувана от малкото си пристрастяване към нея (наистина ли му трябваше това последно парче?), аз завиждах заради това, което знаех, че става с него: стремителният прилив на сила, който се надигаше горещ във вените му, усилваше слуха, обонянието и зрението му, увеличаваше силата му до нивото на Баронс, изпълваше го с еуфорично чувство за непобедимост и с болезнено пробуденото усещане за тялото му по отношение на околната среда.