Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
- Тогава ли се е самоубила наложницата?
- Да.
- Е, ако Сребрата се опитват да ни изплюят, тогава няма ли накрая да ни върнат в нашия свят.
Той изсумтя.
- Те не се опитват да изплюят нас обратно там, откъдето ние сме дошли, Мак. Опитват се да възстановят естествения ред на нещата и да изплюят камъните обратно там, откъдето те са дошли.
Вдишах рязко.
- Имаш предвид, че всеки път щом ги използваме, светът, в който сме, се опитва да ни прати в Ънсийли затвора? Какво става? Пропускат ли?
- Подозирам, че никой от световете няма достатъчно сила сам по себе си, затова ни избутват към него, като метла през огромен под, през толкова измерения, колкото е възможно.
- Всеки път ни избутват малко по-близо?
- Точно.
- Е, може би - опитвах се силно да бъда оптимист - сме на милион светове от него. - Някак си не вярвах в това.
- А може би - каза той мрачно - сме на един. И следващия път, когато ни „подместиш", ще се озовем лице в лице с Ънсийли краля. Не знам за теб, но предпочитам да не се срещам с милионгодишния създател на най-лошите от Фае. Някои казват, че дори само да го гледаш в истинската му форма, е достатъчно да повреди ума ти.
По-късно Крисчън обяви, че дрехите ни са сухи. Слушах как неговите шумолят, докато се облича. Когато свърши, аз станах и тръгнах към дрехите си, после се заковах на място, взирайки се в него.
Той ми се усмихна горчиво.
- Знам. Започна скоро след като ме нахрани.
Бях го видяла гол. Знаех, че има татуировки в червено и черно по гърдите, част от корема и отстрани на врата, но останалата част от тялото му беше чиста.
Вече не беше. Сега ръцете му бяха покрити с черни линии и символи, които мърдаха под кожата му.
- Разпростира се по краката ми и нагоре по гърдите - каза той. Отворих уста, но нямах ни най-малка представа какво да кажа.
„Съжалявам, че те нахраних с Ънсийли плът, за да спася живота ти? Искаш ли да не бях? Не е ли по-добре да живееш, за да се бориш още един ден, независимо от всичко?“
- Има нещо общо с онази част с черните изкуства. Усещам как бушува в мен като буря - той въздъхна тежко. - Подозирам, че е заради онова, което с Баронс се опитахме да направим в навечерието на Вси Светии.
- И какво беше то? - опитах.
- Повикахме нещо древно, което трябваше да оставим да спи. Поканихме го. Продължавах да се надявам, че ще го намеря, но след като се оказахме засмукани във вихъра, бяхме разделени.
Зяпнах.
- Баронс е бил засмукан в Сребрата с теб на Хелоуин?
Крисчън кимна.
- И двамата бяхме в каменния кръг, после кръгът изчезна, ние също. Прелитахме от един пейзаж на друг, сякаш някой сменяше канали, после внезапно се озовах в Залата на всички дни, а той не. Може да не ме е грижа за него, но той познава черната си магия. Надявах се да успеем да намерим път за навън, ако впрегнем умовете си заедно.
- Ъ... не искам да те разочаровам, но той вече излезе.
Очите на Крисчън пробляснаха, после се свиха.
- Баронс е навън? Откога?
- От четвъртия ден след Хелоуин. И не каза и дума за това. Каза ми, че ти си единственият, който е изчезнал онази нощ.
- Как, по дяволите, се е измъкнал?
Погледнах го с безпомощен гняв.
- Откъде да знам? Той не призна, че е бил тук. Излъга.
Очите на Крисчън се присвиха още.
- Кога прави секс с него?
О-хо! Детекторът за лъжа се взираше в мен през тези тигрови очи.
- Не е като да съм искала - извъртях.
- Лъжа - каза той равно.
- Не бих го направила при никакви други обстоятелства - това беше истината и той можеше да се задави с нея!
- Лъжа.
Нима?
- Той ме накара да го направя.
- Голяма, огромна лъжа - каза той сухо.
- Не разбираш в каква ситуация бях.
- Изпробвай ме!
- Не мисля, че има връзка с някой от проблемите ни - обърнах му гръб и започнах да се обличам.
- Имаш ли чувства към него, Мак?
Обличах се мълчаливо.
- Страхуваш ли се да ми отговориш?
Свърших с обличането и се обърнах. Крисчън започваше да изглежда малко страшно. Очите му ставаха нечовешки ярки, златни. Постарах се лицето ми да остане като маска.
- Умирам от глад - казах му. - Имам две протеинови закуски. Можеш да изядеш едната. И съм жадна, но предпочитам да не пия от тази кариера. И мисля, че имаме много по-големи проблеми от чувствата ми към Джерико Баронс. Или липсата на такива. А онези животни - посочих към далечния край на долината - ми изглеждат годни за ядене.
Тръгнахме.
За съжаление, не бяхме единствените, които смятаха, че охранените, подобни на газели същества изглеждат годни за ядене, както скоро открихме по средата на долината.